Животновъди срещат проблем с лятната паша заради ограниченията в националните паркове

Много животновъди се оказаха пред невъзможността да изведат животните си на високопланинска лятна паша, което ги поставя в изключително тежко положение и невъзможност да изхранват стадата си. Това каза в интервю за БНР адвокат Емилия Тончева, бивш заместник-министър на околната среда и водите.

Причината са въведените ограничения в годишните планове за паша в трите национални парка за тази година.

„Не мога да си представя как е възможно държавната политика да се движи в посока, в която се унищожава един сектор от селското стопанство, какъвто е животновъдството, и да не се проявяват никакви политики, които да стимулират развитието на биологичното земеделие и животновъдството, а да се въвеждат такива, с които то се ликвидира“, каза тя.

Тончева посочи, че в плановете за управление на националните паркове режимът на натовареност на пасищата е позволявал 4 дка на глава добитък, а според настоящите се полагат по 25 дка на глава добитък. Това значи, че 6 пъти по-малко животни могат да бъдат изведени на паша, обясни тя.

„Животновъдите са поставени в ситуацията всеки да се справя както намери за добре“, каза Тончева.

Тя коментира факта, че територията на пасищата в трите национални парка е около 3% от общата им площ, но посочи, че представена по този начин цифрата е много спекулативна.

„На територията на страната пасища притежават частни лица, общини и държавата. Голяма част от пасищата от общинския поземлен фонд се разпределят недобросъвестно. В крайна сметка, независимо от това как са разпределени, те са заети“, каза Тончева.

Тя обърна внимание на проблема с комисиите, назначавани от кметовете на общините, които разпределят пасищния ресурс и често това е водело до злоупотреби. С измененията в Закона за собствеността и ползването на земеделски земи тази ситуация вече е различна, но продължава да съществува проблем с реално наличните пасища.

„В кадастралната карта много земи са отразени като пасища, но са изоставени и не са поддържани и в момента не отговарят на характеристиката на пасище“, каза още бившият заместник-министър.

Тончева подчерта, че години наред този въпрос е подценяван и пренебрегван. Тя призова Министерството на земеделието и храните и това на околната среда и водите заедно да разгледат проблема и да потърсят решение, което да е в полза и на животновъдите и на околната среда.

„Естествено е, че опазването на околната среда е приоритет. То всъщност е приоритет на европейската общност. Само че селскостопанските политики, развитието на земеделието, опазването на ценните породи и сортове също е приоритет на селскостопанската политика на ЕС. В самата политика на ЕС изрично е посочено, че всички екологични мерки трябва да бъдат разглеждани като част от селскостопанската политика“, каза още тя.

Емилия Тончева коментира и отправеното от животновъди искане получаваната от тях субсидия да бъде прекратена още тази година.

„Засегнати са именно онези животновъди, които нямат друга алтернатива. Те държат на това да имат възможност да изхранят стадата си и за тях това е по-важно от получаването на субсидията. Тя се явява вредна, защото привлича към териториите в националните паркове животновъди, които биха могли да ползват пасищен ресурс и на други места“, обясни Тончева.