Фермери: Застрашен е биосертификатът ни, няма пасища за животните

“Дивата ферма” ще загуби биологичния си сертификат, ако не се качим на Рила”. Искаме да ни бъдат отпуснати пасища от резерв, който има в Национален парк “Рила”. За това предупредиха пред БНР Благовеста и Николай Василиеви, които са част от гилдията на животновъдите, а не са изключение от правилото.

Най-голямата биоговедовъдна ферма в Европа има 2 хиляди животни, но за паша, високо в планината, разрешителни тази година имат само 293. Причината е, че тази година националните паркове въведоха нови правила за отдаване под наем на високопланинските пасища за едър рогат добитък, с които силно ограничиха допустимите терени.

Според Василева няма достатъчно пасища в Източните Родопи, а и тези, които могат да се използват, в момента вече са изгорели. „Почти месец е близо 40 градуса температура и няма какво да пасат тези животни от началото на юни, а да не говорим до края на ноември”, обясни тя.

Василиев предложи като решение използване на пасища в Национален парк "Рила", където „може би около 30% от пасищата, които в момента не са раздадени, защото са оставени стръмни, захрастени или местообитания на дивите кози“.

Василиева отбеляза, че съдът е посочил миналата година, че не  може да оставят пасища за тази цел, защото не се знаят къде са точните местообитания на дивите кози.

„Всеки, когато създава ферма, си разпределя и намира пасища за тази ферма. Преди 15 години ние намерихме тези, тогава бяха свободни, пасища в Рила. И нямаше никакъв проблем да караме животните от Източни Родопи към Рила. Това е естествена миграция. В Източни Родопи ние имаме пасища, но тези пасища стигат да изхраним животните до края на юни. След това, дори и да остане трева, тя е суха и хранителността ѝ е колкото на картон“, обясни пред какъв проблем са изправени фермерите тя.

По думите ѝ, пасищата, когато в тях има животни, са много по-поддържани и много богати на трева. „Не разбирам защо има такъв конфликт. Когато преди 30 години е правен Планът за управление на парка, натовареността на пасищата е много по-голяма. Там могат да пасат 35 хиляди животни. Ние никога не сме натоварвали така пасищата, че да започнат да се преизпасват. Тази статистика всеки може да я прочете в Плана за управление на Рила. Там пише 4 декара на крава и 1 декар на овца. Като изчислим пасищата, които са в Националния парк, по 4 декара, стават 35 хиляди крави”, пресметна Благовеста Василева и обясни с аргументи, че тревата, която е в националните паркове по-добра, когато животните са там.

Животновъдите не оспориха данните, които изнасят природозащитници, че от 661 крави, пасящи в парк Рила през 2007 година, броят им е стигнал до 8338 през 2022 година, но напомниха, че преди 50 -100 години в планината са пасли “стотици хиляди говеда и още повече овце”. “8 хиляди говеда, при капацитет от 35 хиляди, това много ли е”, риторично попита Василиева.

Фермерите коментираха и другите аргументи на природозащитниците – че кравите отъпкват и преизпасват тревни местообитания и редки растения, замърсяват извори и планински езера, навлизат в резервати, пречат на дивите кози да заемат оптималните си местообитания, създават конфликт с едрите хищници.

"Кравата не може да преизпасе определена територия. Защото националните паркове не са остров. Ако бяха остров и ние сложим 35 хиляди крави в Рила, тогава можеше да започне да има някакъв проблем със преотъпкването. Тъй като не е остров, тези животни веднага ще напуснат тази територия, когато няма паша, защото са свободни и територията е открита. На никой не е ясен терминът “преизпасване”. Аз съм зооинженер и на мен не ми е ясен", коментира Николай Василиев и уточни, че той и съпругата му качват животните си в Рила от седем години преди да има евросубсидии по мярка “пасторализъм” и дори са отказвали пасища, за които е предвидена такава мярка, за да отидат на по-добри терени.

Относно твърденията, че животновъди залагат отрови за мечки вълци, за да запазят животните си, той е категоричен, че такива конфликти почти не възникват в националните паркове, а в територията около селата и оборите на тези животновъди. “В националните паркове никога не сме чували такова нещо. Но хищникът се мести там, където са кравите. Ако оставим кравите да не са в националните паркове, този вълк няма да стои в националните паркове. Той ще дойде, където са кравите”, поясни Василев.

Той предложи да дари средствата, които получава по мярка “пасторализъм”, за да се използват средствата в България, а не да се връщат в Европа. „Предлагаме да дарим нашата лична субсидия на обществото, за обществени инициативи, и да покажем, че ние не качваме животните си в националните паркове заради мярката“, съобщи той и пресметна, че около 300 хил. лева е тя за неговата ферма за животните, които гледат.

Василева не отрече, че подпомагането по европейските програми е помогнало на “Дивата ферма” да се развие. „Ние създадохме точно затова и този цех за преработка на месото. Ако се движехме само и единствено от субсидиите, нямаше да правим преработвателен цех и да искаме да храним децата на България с чиста, биологична храна. Това на нас ни коства изключително много и е трудоемко, но искаме животните да бъдат отглеждани по екологичен начин да бъдат пасищно отглеждани. Затова ги транспортираме на 250 км., а не ги храним с концентрирани фуражи. Най-страшното е, че “Дивата ферма” ще загуби биологичния си сертификат, ако не се качим на Рила”, допълни Василиева.

Фермерите са категорични, че земеделското министерство е трябвало да оспори екологичната оценка за района и сега единственият начин да се реши проблемът на тях и колегите им за близо 8 хиляди животни, които остават без паша, е да се ползват терени от резерва. Те смятат, че ако само тази година има разрешение, ще са спечелили битка, но не и войната.

„Трябва да се седне на масата заедно с учени, с еколози, с ботаници, съвместно със Селскостопанска академия, с Аграрния университет“, препоръча се Благовеста Василиева, като се надява да има трайно решение на проблема.