ЕС отменя митата върху торовете, за да смекчи въздействието на кризата върху земеделците

Европейският съюз временно ще премахне митата върху основни азотни торове като урея и амоняк за срок от една година, за да смекчи последиците от конфликта в Иран, съобщи в петък Съветът на ЕС, цитиран от Ройтерс.

Световните цени на торовете скочиха след почти пълното затваряне на Ормузкия проток – тесен морски път по крайбрежието на Иран, през който преминава около една трета от световната търговия с торове.

Макар ЕС да не зависи от азотните торове, конкретно уреята, произвеждани в Близкия изток, цените на всички видове торове са се повишили, тъй като страните се надпреварват да намерят алтернативи.

Организацията на ООН за прехрана и земеделие (FAO) предупреди миналия месец, че продължителна блокада може да предизвика катастрофа в селскостопанския сектор.

Спирането няма да се отнася за торове, внасяни от Русия или Беларус, се посочва в изявлението на Съвета.

ЕС внася значителен обем без мита от страни с преференциален достъп, но „голям обем“ все още пристига с митнически ставки между 5,5% и 6,5%, се посочва в изявлението.

„За да се балансират интересите на производителите в ЕС, мярката е ограничена до квота от стоки, равна на обема на вноса по режима на най-облагодетелствана нация (MFN) през 2024 г., плюс 20% от обемите, внесени от Русия и Беларус през същата година“, се посочва в него. Мерките ще влязат в сила след няколко дни, след като бъдат публикувани в Официален вестник на ЕС.

В регионите, където сезонът на засяването вече е в разгара си, се наблюдават първите признаци на стрес.

Земеделските производители в Австралия – третият по големина износител на пшеница – засяват по-малко тази година, като рискуват реколтата да бъде с до 40 % по-малка. В цяла Азия се очаква предлагането на ориз да спадне тази година поради войната в Иран и настъпващото явление „Ел Ниньо“.

ЕС е внесъл 2 милиона тона амоняк и 5,9 милиона тона урея през 2024 г., се посочва в изявлението, както и 6,7 милиона тона азотни торове и смеси, съдържащи азот.

Близкият Изток има малък дял в този обем. Според Европейската комисия пряката зависимост на ЕС от Близкия Изток е около 3 % за амоняка и 1–2 % за азотните торове.