Над 72% от българите определят здравето си като добро

Над 72% от българите са самоопределили здравето си като добро или много добро по време на преброяването през 2021 г. (45,7% - като добро, а 26,4% - като много добро). 18,4% са го описали като задоволително, а като лошо и много лошо оценяват здравето си съответно 3,8% и 0,8%. Това са данни на Националния статистически институт, за които са използвани отговорите на хората, решили доброволно да определят здравния си статус. Допълнително са добавени данни от административни източници, от структурите и съответните коефициенти, характеризиращи здравния статус на населението, изчислени към общия брой на отговорилите лица, а не към цялото население, уточниха от НСИ.

Самооценка на здравето

Изследователите приемат, че хората оценяват комплексно наличието или отсъствието на заболявания, функционалните ограничения и ограничаването на дейностите в ежедневния живот, дължащи се на причини, свързани със здравето. Зададеният въпрос „Как най-общо оценявате Вашето здраве?“ е субективна оценка на лицата с петстепенна скала за отговор и се отнася за здравето като цяло, а не за моментното здравословно състояние.

Структура на населението по самооценка на здравето към 7 септември 2021 г.

Източник: НСИ

Самооценката на здравето в голяма степен зависи от пола и възрастта на лицата. Мъжете са по-позитивни и по-често определят здравето си като много добро и добро (74,8%) в сравнение с жените (69,6%).

Възрастта оказва съществено влияние при даваната самооценка на здравето. За децата на възраст 0 - 14 години като много добро или добро е оценено здравето на 93,3% от момчетата и на 93,6% от момичетата.

С повишаването на възрастта намалява броят и съответно делът на населението с добро или много добро здраве, а се увеличават лицата, които оценяват здравето си като задоволително, лошо и много лошо. Сред най-възрастните, на 65 и повече години, като много добро и добро оценяват здравето си 43,4% от мъжете и 37,3% от жените. Задоволително е то за 40% от мъжете и 43,3% от жените.

Самооценка на здравето по пол и възрастови групи към 7 септември 2021 г.

Източник: НСИ

Значителни са различията в самооценката на здравето в зависимост от етническата група, към която се определят преброяваните лица. Определилите се като българи са най-критични при самооценката на своето здраве. В сравнение с останалите етноси сред тях най-малък е делът на лицата, определящи здравето си като добро или много добро (71,1%). Като задоволително оценяват здравето си 19,2% от самоопределилите се като българи, а 4,6% - като лошо или много лошо.

Най-позитивни са лицата от ромския етнос, 85,1% от които определят здравето си като много добро или добро. В сравнение с останалите етноси в страната сред ромите са най-ниски дяловете на лицата, определящи здравето си като задоволително (10%), лошо или много лошо (3,3%).

Териториално разпределение на населението по самооценка на здравето

Лицата, оценили здравето си като много добро и добро към 7 септември 2021 г., съставляват 72,1% от отговорилите на въпроса. В териториален аспект по-висок е делът на тези лица в 13 области, като е най-голям в областите Благоевград (74,7%), Бургас (74,4%), Сливен (74,1%) и Хасково (74%). Най-нисък е делът на лицата в много добро и добро здраве в областите Габрово (66,2%), Силистра (67,6%) и Монтана (67,8%). За област Шумен стойността на показателя е идентична с общия за страната.

Относителен дял на лицата, оценили здравето си като много добро и добро, по области към 7 септември 2021 г.

Източник: НСИ

Лица с ограничения

Самооценката на здравето е обобщаваща характеристика, която може да бъде допълнена с информация за лицата с ограничения поради здравословен проблем през последните шест и повече месеца. Двата въпроса трябва да се разглеждат независимо един от друг, тъй като невинаги наличието на ограничение води до отрицателна самооценка на здравето, особено в младите възрасти.

Към 7 септември 2021 г. 2,6% (над 153 хил. души) от лицата, отговорили на доброволния въпрос, са били силно ограничени при извършване на обичайните за хората дейности поради здравословен проблем през последните шест и повече месеца. Ограничени, но не толкова силно, са били 6,5% (близо 382 хил. души). Не са били ограничени 81,2% – близо 4,8 млн. души.

Относителен дял на лицата с ограничения през последните шест и повече месеца поради здравословен проблем към 7 септември 2021 г.

Източник: НСИ