Цените на лекарствата, плащани от НЗОК, са намалели с до 14% от 2023 г.

Цената, която Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) плаща за един ден лекарствено лечение, намалява през последните три години и половина на фона на общото поскъпване на потребителските стоки. Това показва анализ на Health Metrics, базиран на данни от Позитивния лекарствен списък за над 3600 лекарствени продукта, проследени поотделно. Анализът обхваща само лекарствата с регулирани цени, заплатени напълно или частично от НЗОК.

Въпреки че разходите на НЗОК по перо лекарства нарастват в периода 2023-2026 г., цените им бележат спад. Той е до 12% при лекарствата за домашно лечение и до 14% при болничните лекарства. Анализът показва, че ако цените бяха останали на равнището си от 2023 г., здравната каса щеше да плати средно 210 млн. евро повече годишно за същото лечение.

През 2025 г. здравната каса е заплатила около 1,6 млрд. евро за тези категории лекарства, което включва и отстъпките от страна на фармацевтичните компании. При цени от 2023 г. същото лечение би струвало със 158 до 261 млн. евро повече на касата.

Анализът посочва, че сметката за болничните онколекарства расте въпреки по-ниските цени. Разходът за онкологични продукти и продукти за коагулопатии в болниците нараства с 42,5% между 2023 г. и 2025 г. Цената за единица лечение обаче пада с 13 до 19% за същия период. Ръстът идва от обема - лекуват се повече хора и навлизат нови терапии. По-ниските цени забавят нарастването на сметката, но не го спират, посочвт от Health Metrics.

Същевременно анализът показва, че пациентът плаща една четвърт от сметката за лекарства за домашно лечение. Измерено върху действително отпуснатите количества, стойността на лекарствата се разпределя така: касата поема 66,9%, пациентът доплаща 24,8%, а притежателите на разрешение за употреба поемат 8,3% (разликата между утвърдената цена и стойността, до която касата заплаща).

Цените на регулираните лекарства падат по две причини. Първата е конкуренцията между производители на едно и също лекарство. При шест и повече нови производителя цената спада с около 60%. Обратното също е вярно, тъй като там, където производител изтегли продукта от списъка, цената се покачва средно със 7%.

Втората причина е, че цените на лекарствата в България са нормативно обвързани с най-ниските в десет държави от ЕС и са редовно проследявани на ежемесечна база от Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти. През последната година лекарствата в Европа поскъпват с 3,8%, което вдига и прага, под който българската цена може да бъде свалена. Въпреки това българският регулиран сегмент остава под европейската динамика. За три години и половина над 900 продукта са изтеглени от списъците за реимбурсация.

„От групите в потребителската кошница основната, която поевтинява за тези три години и половина, е тази на лекарствата с регулирани цени, където цените падат заради конкретен добре работещ инструмент на държавата. Цената също така зависи от това колко производители се конкурират за всяка молекула“, коментира Аркади Шарков, здравен икономист. 

За периода януари 2023 – май 2026 г. референтната стойност за един ден терапия във фиксирана кошница от 1491 продукта намалява с между 3,3% и 12,2%, или с между 1,0% и 3,8% средногодишно. За същия период общото равнище на потребителските цени нараства с 14,1%, а храните поскъпват със 17,0%. В реално изражение понижението възлиза на между 15,2% и 23,0%. Потенциалната разлика в разхода на НЗОК за 2025 г. се оценява на между 31 и 135 млн. евро годишно, или между 4,8 и 21,0 евро на лице от населението, при базов разход от 120,8 евро на лице. При фиксиран бюджет същата разлика съответства на между 62 и 246 милиона дни лечение.

Резултатът от вътрешногруповата конкуренция проличава най-отчетливо при наименованията със съществен ръст в броя на производителите. При навлизане на три до пет допълнителни производителя референтната стойност намалява средно с 36%, а при шест и повече с 60,8%. При намаляване на броя на производителите стойността нараства със 7%. За 57,9% от наименованията в списъка производителят е един, което е обичайно съотношение за пазар с мащаба на българския. При тях ценовият ориентир се осигурява от външното рефериране. Всяко следващо навлизане на производител в рамките на едно наименование разширява обхвата, в който двата инструмента действат едновременно.

Същият резултат се наблюдава и в болничния сегмент. При фиксирана кошница от 2141 продукта референтната стойност намалява с между 1,6% и 4,6% средногодишно, а при онкологичните продукти и продуктите за коагулопатии с между 6,2% и 9,1%. Разходът на НЗОК за тези продукти нараства от 575,2 на 819,9 млн. евро между 2023 и 2025 г., но целият ръст произтича от обема на лечението. Изведеното изменение на обема възлиза на между 63,3% и 76,2% за две години. При цени от 2023 г. същият обем би струвал между 119 и 193 млн. евро повече годишно. Сумирани при едно и също допускане, тоест при референтни стойности, останали на равнището си от 2023 г., двата сегмента дават разлика от между 150 и 266 млн. евро годишно, или между 23,3 и 41,4 евро на лице от населението. 

Ефектът върху потребителя е еднопосочен. За 41 месеца нивото, до което НЗОК заплаща, е повишено при 269 продукта и понижено при нито един. Делът на продуктите с пълно покритие нараства от 35,0% на 52,3%. Делът на доплащането в общото плащане намалява от 33,8% на 32,2%. Измерено върху отпуснатите количества, стойността на лекарствените продукти се разпределя между НЗОК с 66,9%, пациента с 24,8% и притежателите на разрешение за употреба с 8,3%. От януари 2025 г. насам номиналните понижения и повишения в списъка се доближават при непроменена нормативна уредба и на фона на поскъпване на лекарствата в Европейския съюз с 3,8%. През същия период българският регулиран сегмент остава под европейската динамика с между 2,3 и 8,1 процентни пункта. Постигнатото ценово равнище се задържа в среда, в която външната референтна база нараства. За публичния разход това обстоятелство има същото значение, каквото и реализирането на нови понижения.

Здравноосигурителните плащания за лекарствени продукти представляват едно от двете най-големи пера в бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). През 2025 г. реимбурсираният разход за продукти за домашно лечение възлиза на 775,8 млн. евро, а разходът за противотуморни продукти и продукти за коагулопатии в болничната помощ на 819,9 млн. евро. Общо над 1,5 млрд. евро или около 248 евро на лице от населението годишно.

Регулираните лекарства са единствената наблюдавана продуктова група в България, при която цените намаляват в номинално изражение. Това важи и за двата сегмента на списъка - извънболничния и болничния. Ефектът се реализира чрез външното ценово рефериране и чрез конкуренцията в рамките на едно и също международно непатентно наименование и се концентрира при най-скъпите продукти. Той не се осъществява за сметка на потребителя. От януари 2025 г. насам номиналните понижения и повишения в списъка се доближават, като постигнатото равнище се задържа на фона на нарастващи цени на лекарствата в Европейския съюз, тоест на базата, към която българската референтна стойност е нормативно обвързана.

Резултатите от изследването на българския пазар потвърждават заключенията от предходни анализи относно ефекта на вътрешногруповата конкуренция и на външното ценово рефериране върху разхода за лечение. Комбинацията от административно определен ценови таван, обвързан с най-ниската стойност в кошница от референтни държави, и от задължителното пренасяне на най-ниската стойност в рамките на едно международно непатентно наименование намалява цената за единица лечение на фона на нарастваща потребност, посочва се в анализа на Health Metrics.