ЕС затръшва вратата пред Китай с проекта „Произведено в Европа“

Европейската комисия (ЕК) представи дългоочаквания си индустриален план, който изключва Китай от европейско публично финансиране и затяга мерките за бъдещите инвестиции на Пекин в Европейския съюз (ЕС), съобщи Euronews.

Мярката беше обявена, след като през последните две години около 200 хил. работни места бяха заличени в енергоемките индустрии в Европа, включително в автомобилния сектор. Очакват се още 600 хил. загубени позиции в региона до края на това десетилетие само в автомобилостроенето, тъй като Китай засилва вноса на евтини коли в Европа, като междувременно изгражда местни фабрики с недостатъчно работни места.

„Изправена пред безпрецедентна глобална несигурност и нелоялна конкуренция, европейската индустрия може да разчита на разпоредбите на този закон, за да стимулира търсенето и да гарантира устойчиви вериги на доставка в стратегически сектори“, заяви еврокомисарят по промишлеността Стефан Сежурне, представяйки дългоочаквания Закон за индустриалния ускорител (IAA) на изпълнителната власт на ЕС.

Стратегията е насочена към три важни сектора: чисти технологии, производители на автомобили и енергоемки индустрии като алуминий, стомана и цимент.

Въвеждат се прагове „Произведено в Европа“, включително изискване за 70% съдържание на продукти от ЕС за електрическите превозни средства – като са предвидени изключения за повечето компоненти на батериите – 25% за алуминия и 25% за цимента.

„Това ще създаде работни места, като насочи парите на данъкоплатците към европейско производство, намали нашата зависимост и засили нашата икономическа сигурност и суверенитет“, изтъква Сежурне.

Китай е обект на по-строги инвестиционни правила

Създаването на IAA предизвика ожесточени вътрешни борби между държавите членки и отделите на ЕК. Група от скандинавски и прибалтийски страни предупреди, че новите правила биха могли да подкопаят инвестициите и да ограничат достъпа на страните от ЕС до чуждестранни технологии, докато Германия настоява за отваряне на етикета „Произведено в Европа“, за да включва стоки и компоненти от партньори със сходни интереси. Междувременно Франция зае по-протекционистка позиция.

В крайна сметка ЕК предложи разширяване на третирането относно произхода за продукти, идващи от търговски партньори със споразумения за свободна търговия, които прилагат реципрочност, по-специално при договорите за обществени поръчки.

„Ще разгледаме продукти с произход от Съюза, които са произведени в трети страни, с които имаме международен ангажимент“, заяви служител на ЕК.

Това изключва Китай и САЩ, които нямат подобни споразумения с блока, но може да изключи и по-сходно мислещи партньори като Канада, където политиката за стимулиране на местното производство може скоро да се приложи и за компании от ЕС.

Нови условия ще важат и за преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) над 100 млн. евро в батерии, електрически превозни средства, слънчеви панели и важни суровини – отново с фокус върху Китай.

Отсега нататък, ако инвеститор идва от държава, която държи 40% дял от световния пазар в даден сектор, 50% ще трябва да се припишат на работници от ЕС. Ще се прилагат и някои други условия, като например чуждестранна собственост под 49%, съвместни предприятия с европейски организации, трансфер на технологии, 1% от глобалните приходи на компанията, насочени към научноизследователска и развойна дейност в ЕС, и 30% от производството, осъществявано в блока.

„Европа не е супермаркет“, подчертава същият служител на ЕС, добавяйки: „Тя трябва да е фабрика“.

Предложението сега трябва да бъде одобрено от Европейския парламент и Съвета на ЕС.