Европа има редкоземни елементи, но засега е зависима от Китай като всички останали

Подобно на САЩ, Европа също е под натиск да поддържа добри отношения с Китай, за да си осигури доставки на редкоземни елементи, които са от жизненоважно значение за стратегическите индустрии в региона като автомобилното производство, зелената енергия и отбраната, пише CNBC.

Европа е силно зависима от Китай за доставките на 17-те редкоземни елемента в света и се опитва да успокои бурните води с Пекин относно доставките, като същевременно търси алтернативни източници на критични минерали, включително в собствения си заден двор.

Но това е дълъг процес и засега Европа е толкова уязвима, колкото и другите големи потребители на редкоземни елементи, особено САЩ, що се отнася до възможността на Пекин да прекъсне доставките.

Официални представители на Германия и Нидерландия са в Пекин тази седмица за разговори с китайските си колеги относно контрола на Китай върху износа на редкоземни елементи и чипове, който направи европейските промишлени сектори уязвими от прекъсвания в глобалната верига на доставки.

Китай доминира на пазара на редкоземни елементи от добива до рафинирането, като данни на Международната агенция за енергия (МАЕ) показват, че през 2024 г. страната е отговаряла за 59% от световния добив на редкоземни елементи, 91% от рафинирането им и 94% от производството на постоянни магнити, които се използват често в електромобили, вятърни турбини, индустриални двигатели, центрове за данни и отбранителни системи.

Като най-големия доставчик в света на компонент, който е от изключително значение за толкова много производствени процеси, доминацията на Китай направи „глобалните вериги за доставка в стратегически сектори като енергетика, автомобилостроене, отбрана и центрове за данни за изкуствен интелект уязвими от възможни прекъсвания“, отбелязва МАЕ.

Тази възможности за прекъсвания излязоха на преден план, когато през април и октомври Пекин обяви изисквания за издаване на разрешителни, а по-късно и контрол върху износа на доставките и технологиите си за редкоземни елементи.

Този контрол беше замразен за една година в резултат на търговското примирие, постигнато през октомври между Китай и САЩ, но големите вносители на редкоземни елементи като САЩ и ЕС, които внасят около 70% от доставките на редкоземни елементи и почти всичките си магнити от редкоземни елементи от Китай, са съвсем наясно с уязвимостта си от геополитически сътресения.

Пречки пред диверсификацията

Миналия месец председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви, че блокът стартира плана RESourceEU, чиято цел е да се намали зависимостта от критични суровини от Китай „в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план“. Тя заяви, че блокът може да постигне това чрез рециклиране на съществуващи суровини като например тези в батериите и чрез съвместно закупуване и съхранение.

Фон дер Лайен каза още, че ЕС ще увеличи инвестициите в стратегически проекти „за производство и преработка на критични суровини тук, в Европа“ и ще ускори работата по партньорствата за критични суровини с държави като Украйна, Австралия, Канада, Казахстан, Узбекистан, Чили и Гренландия.

„Светът, пред който сме изправени днес, възнаграждава бързината, а не колебанието, защото днешният свят е безмилостен. А световната икономика е напълно различна от тази, която имахме дори преди няколко години. Европа вече не може да действа по същия начин. Научихме този урок по болезнен начин с енергията, няма да го повторим с критичните материали“, каза тя, имайки предвид зависимостта на блока преди войната в Украйна от руския петрол и газ.

Еврокомисарят по икономиката и производителността Валдис Домбровскис заяви в понеделник пред CNBC, че блокът работи за диверсифициране на доставките си на редкоземни елементи, но това ще отнеме време.

„Бих казал, че има някои положителни новини, така че Китай замрази за 12 месеца допълнителния контрол върху износа, който беше обявен през октомври, това ни дава малко време. Но бих казал също, че това подчертава необходимостта ЕС да разнообрази доставките си на редкоземни елементи и критични минерали, защото за много от редкоземните елементи зависим за над 90% от доставките от Китай“, заяви Домбровскис.

Необходимостта е майка на изобретенията?

Самата Европа разполага със запаси от редкоземни елементи, като находища са открити в Турция, Швеция и Норвегия, но проблемът е, че тя не разполага с необходимите съоръжения за добив на тези материали, още по-малко за рафинирането и преработката им, за разлика от Китай, който има десетилетен опит, инвестиции и инфраструктура, които допринесоха за глобалната му доминация в преработката.

Европа е и по-обременена с дълги процеси на одобрение и екологични стандарти, що се отнася до добива, което означава, че всякакви регионални планове за разработване на находищата на редкоземни елементи могат да отнемат години. Общественото недоволство също е фактор, който не е възпрепятствал Китай.

Необходимостта от бързо диверсифициране от Китай може да накара властите да намалят тези бариери, но вече има признаци за действие, като през септември в Естония беше открит първият завод за производство на редкоземни магнити в Европа. Подкрепен с финансиране от Канада и ЕС, суровините за завода идват от Австралия и Малайзия.

„Вероятно има много повече залежи в Европа, но... съществуват пречки пред пускането им в експлоатация“, казва Уилис Томас, главен консултант в компанията CRU Group.

„Но ако навлизаме в свят, в който рисковете от търговското напрежение се материализират, смятам, че това ще продължи да подтиква всички да изграждат веригата за доставки и да я правят малко по-устойчива, но това отнема време, а експертният опит е ограничен“, допълва той.

Друго притеснение на Европа е, че невъзможността да контролира източниците на доставки на суровини може да означава, че нейните технологични и екологични амбиции ще пострадат.

„Бързането на Европа да постигне нулеви емисии и лидерство в цифровата сфера зависи от материали, които тя не контролира“, пишат Хамед Гиайе, преподавател по икономика и държавна политика в ESCP Europe, и Филипо Горели, анализатор в Nexans, в анализ за Световния икономически форум.

„Десетилетия наред Европа третираше суровините като стока, а не като стратегически ресурс. Тази самонадеяност започва да струва скъпо“, допълват те.

„Залогът са климатичните цели и икономическата устойчивост. Недостигът на редкоземните елементи галий и германий може да забави производството на полупроводници, развитието на изкуствения интелект и дори инсталирането на вятърни електроцентрали. Накратко, Европа не може да изгради зелено или цифрово бъдеще въз основа на вериги за доставки, които не контролира“, заключават те.