Отбранителният сектор чака насоки от Европа за пакета от заеми за 150 млрд. евро

Европейските производители на оръжие все още чакат правителствата да им кажат точно как планират да използват схемата за заеми на Европейския съюз (ЕС) от 150 млрд. евро за съвместни обществени поръчки в областта на отбраната, пише Euractiv.

ЕС обяви създаването на програмата „Действия по сигурността за Европа“ (SAFE) през май миналата година. Оттогава 19 държави са представили планове пред Европейската комисия (ЕК), в които подробно описват как възнамеряват да използват отпуснатия им дял от средствата, включително списък с оборудването, което планират да закупят.

Но експерти от отбранителната индустрия казват, че до голяма степен остават в неведение. Главният изпълнителен директор на полския държавен производител на оръжие PGZ Ян Грабовски заяви пред Euractiv, че все още не знае точно какво възнамерява да купи правителството във Варшава.

„Не знам какво има в полския инвестиционен план“, изтъква Грабовски, добавяйки, че PGZ не е сигурна кои проекти и оборудване могат да бъдат финансирани по заемите.

Полша е най-големият бенефициент в програмата SAFE, с отпуснати 43,7 млрд. евро, което представлява почти една трета от общия пакет. ЕК одобри плановете през януари, заедно с тези на 15 други държави. Но Полша не е единствената страна, чиято отбранителна промишленост все още чака яснота.

Четирима източници от индустрията, запознати с националните дискусии, повториха коментарите на Грабовски, заявявайки, че е трудно за производителите на отбранителна техника да получат информация за това какво планират да купуват държавите на този етап.

Друг източник добавя, че компаниите все повече разчитат на неформални контакти в министерствата на отбраната, за да научат за нуждите на правителствата възможно най-рано.

Въпреки че планирането на отбраната традиционно е непрозрачно, европейските производители на оръжие сега настояват за по-голяма прозрачност, която да им позволи да се подготвят. Досега европейските правителства са обявили само ограничена информация, която би могла да помогне на отбранителните компании.

Полският премиер Доналд Туск наскоро обяви, че Полша възнамерява да използва част от отпуснатите средства за финансиране на нова система против дронове, наречена SAN, собствена инициатива на страната за предотвратяване на въздушни нахлувания. Българската държавна компания „Вазови машиностроителни заводи“ ЕАД също подписа споразумение с германския производител на отбранителна техника Rheinmetall миналата есен за изграждане на фабрика за барут в Сопот, финансирана с българския дял от пакета.

Не е ясно до каква степен подобни изявления отговарят на опасенията на индустрията, тъй като производителите се подготвят за години на засилено производство. Отбранителните компании ще трябва да разширят или увеличат броя на производствените си линии и да доставят оборудване с течение на времето, което изисква ясни насоки от правителствата, подчертава Грабовски.

Той добавя, че индустрията ще трябва бързо да превърне големите заеми във военни способности под наблюдението на ЕК.

Нещо повече, производителите на оръжие са изправени пред едни от най-технически взискателните изисквания за съответствие по програмата SAFE. Правителствата все още трябва да предоставят на ЕК подробно описание на отбранителните продукти, които възнамеряват да закупят, в съответствие с регламента. След това производителите на оръжие ще трябва да проследят компонентите обратно по веригата на създаване на стойност и да докажат, че проектите отговарят на целите за допустимост.

Междувременно ЕК трябва да одобри националните планове, представени от Франция, Чехия и Унгария, които се обсъждат с националните представители. Изпълнителният орган на ЕС заяви миналата седмица, че „финализира“ оценката си. Първоначалната цел беше тя да одобри всичките 19 плана до края на януари.