За добро или лошо вече сме в реалността на високотехнологичното образование

Представете си училище, в което учениците се обучават от най-добрите учители по всеки предмет, независимо от местоположението си. Представете си училище, където вашите деца могат да ходят на безопасни екскурзии до тропическите гори на Амазонка или до базов лагер в подножието на Еверест. Представете си училище, в което няма да се тревожите за рушащи се покриви или масови убийци. Е, такива училища вече се строят: във виртуалната реалност (VR), пише редакторът за иновациите на Financial Times Джон Торнхил.

Миналата година онлайн академията Optima беше стартирана във Флорида, обещавайки учебна програма по хуманитарни и технически науки, „която издига сърцата и обучава умовете на младите хора, предоставена чрез иновативната платформа на VR“. Optima предлага курсове за начални училища, средни училища и гимназии, и е записала 170 редовни студенти от цяла Флорида. В еволюцията на домашното обучение учениците използват виртуалните очила Meta Quest 2 за около три часа на ден в официалните часове и след това правят курсова работа самостоятелно чрез дигитална регистрация.

Струва си да наблюдаваме как се развиват подобни образователни експерименти в светлината на така нареченото правило „Вариан“ на технологичното разпространение. Лесен начин да се прогнозира бъдещето, пише икономистът Хал Вариан, е да се погледне какво имат богатите днес и да се приеме, че хората със средни доходи ще имат същото след 10 години, а бедните – след още едно десетилетие. Бъдещите варианти на VR без съмнение ще се използват широко в образованието, единствените въпроси са: с каква цел и с каква скорост?

Но има огромни причини да се съмняваме, че VR училищата представляват бъдещето на образованието. Засядането на дете в спалнята с тромави виртуални очила, прикрепени към лицето му, и без физическо социално взаимодействие с други деца, ще изпълни много от тях - и техните родители - с ужас. VR може да се развие като творческо допълнение към традиционното обучение, но никога няма да го замени.

Академията Optima е изключителен пример за скока при високотехнологичното образование, който е резултат от пандемичните локдауни, когато според ЮНЕСКО 1,6 милиарда ученици са минали дистанционно. Тези сътресения ускориха бързото навлизане на онлайн обучението, тъй като учителите се опитваха да преподават на учениците си у дома им. За много деца дистанционното обучение беше спасение. А и има някои изключителни образователни ресурси, достъпни с едно щракване на мишката. Академията Кан, която предоставя безплатни онлайн уроци на милиони ученици по света, е пример за това.

Неотдавнашен доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) заключава, че цифровото образование може значително да подобри качеството, равнопоставеността и ефективността на училищните системи. Но ако се прилага лошо, то може да има обратен ефект, превръщайки дигиталното разделение в образователно. Има все повече доказателства, които сочат, че това се случва. В Мексико, според данни на ОИСР, само 24 процента от 15-годишните ученици в бедните училища имат достъп до домашен компютър за училищна работа в сравнение с 87 процента в богатите. Както ясно бе онагледено в скорошна статия на FT, някои ученици в Северна Англия са били принудени да пътуват с трамвайната мрежа на Голям Манчестър или да „лагеруват“ в McDonald’s, за да имат достъп до безплатен WiFi, защото не могат да вършат училищната си работа у дома.

Във вероятно най-обширното изследване на глобалния опит с образованието при локдауните ЮНЕСКО публикува наскоро доклад, питайки се дали бързането да се възприеме високотехнологичното образование може да се квалифицира като „трагедия“. Бързата промяна онлайн доведе до „неконтролирано изключване, зашеметяващо неравенство, непреднамерена вреда и фокусиране върху модели на обучение, които поставят машините и печалбата преди хората“.

Внедрена правилно, технологията може да бъде от невероятна полза, за да се позволи на самомотивираните ученици да имат достъп до учебни ресурси и да се свързват със състуденти и учители по целия свят, казва Бийбан Кидрон, член на Комисията за цифрово бъдеще на Обединеното кралство. Проблемът е, че на високотехнологичното образование твърде често се гледа като на лъскава нова играчка, която ще реши всички проблеми и ще спести пари, вместо да се разглежда като средство за обогатяване на обучението, добавя тя.

Училищата трябва да възприемат холистичен подход, който поставя интересите на учениците на първо място и съчетава най-доброто от онлайн и офлайн обучението. Неизбежната истина е, че няма заместител на добре мотивираните учители, обучаващи учениците в безопасни училища – в идеалния случай с достъп до добре проектирани технологични платформи. „Всяко едно дългосрочно изследване показва, че наличието на добър учител в класната стая е най-добрият начин за учене“, споделя Кидрон.

За добро или лошо ние сме заседнали в реалността. Много по-удачно е да я подобрим, отколкото да се опитваме да избягаме от нея, завършва Торнхил.