Най-добре печелещите хора не са най-умните

Познавах инвестиционен банкер, който обикаляше и тръбеше, че пише роман, пише колумнистът на Financial Times Саймън Кюпър. Очевидно това беше самореклама, но той също така искрено вярваше, че може да напише по-добър роман от истинските писатели. В крайна сметка той разсъждаваше, че би трябвало да е по-умен от тях, защото печели повече пари.

Този човек страдаше от „заблудата на Давос“ (където се провежда Световният икономически форум – бел. прев.): идеята, че хората с много високи доходи са и много умни. Но това не е вярно според ново проучване сред 59 хил. шведски мъже. Най-добре печелещият 1 процент и най-умният 1 процент изглежда са две до голяма степен отделни групи с много малко припокриване. Ако това е така, как трябва да се отнасяме към елита?

Проучването „Платото на когнитивните способности при най-добре печелещите“ от социолозите Марк Кюшниг, Арнут ван де Рийт и Тийс Бол използва необичайно богат набор от данни. Когато военната служба в Швеция беше задължителна и почти всички родени в страната мъже влизаха в казармата на 18 или 19 години, те бяха тествани за когнитивни способности. Имаше „отделни тестове с молив и хартия за вербално разбиране, техническо разбиране, пространствени способности и логика“. Изследването анализира бъдещите доходи на мъжете, тествани от 1971 г. до 1977 г. и от 1980 г. до 1999 г.

До заплати от около 60 хил. евро годишно когнитивните способности наистина предсказват доходите: колкото по-умен си, толкова повече печелиш. Но над 60 хил. евро връзката се разпада. Всъщност най-добре печелещият 1% има малко по-ниски когнитивни способности от мъжете два процентила по-надолу, въпреки че получава повече от два пъти повече.

По подобен начин по-ранно проучване на шведските данни, ръководено от Рене Адамс, установи, че „средният главен изпълнителен директор на голяма компания [в най-високите 0,1 процента от доходите] принадлежи към 17-те процента от населението с най-високи когнитивни способности“. И това е в Швеция, където сравнително включващото висше образование дава на умните хора от по-бедни среди врата към горния 1 процент.

В по-малко справедливи страни бихте очаквали най-добре печелещите да бъдат още по-малко впечатляващи в когнитивно отношение. Вярно е, че някои много богати хора са големи мозъци: Марк Зукърбърг, съоснователят на Google Сергей Брин и Стефани Германота (сега певицата Лейди Гага) бяха отсети като юноши и включени от Центъра за талантливи младежи към университета „Джонс Хопкинс" в Мериленд, отбелязва Джонатан Уай от Университет на Арканзас. Но те са изключения.

Не е чудно, че интелигентността рядко предвижда високите доходи, защото толкова много други фактори имат по-голямо значение в професионалния живот - късмет, семеен произход, мотивация, самоконтрол, умения в офис политиката и дори височината.

Освен това някои хора просто се интересуват от забогатяването повече от други и посвещават кариерата си на тази цел. Това може да е особено вярно за онези добре образовани хора, които нямат специално влечение, което да ги разсейва.

Ако богатите не са изключително умни, това е един (макар и само един) удар срещу десния аргумент, че те заслужават парите си. Това също така означава, че не трябва да им приписваме специално прозрение. Милиардерите, които се перчат в Давос, изживявайки се като „мисловни лидери“, могат да бъдат игнорирани.

Но как трябва да се отнасяме към най-умните хора? Тяхната интелигентност е предимно късмет – някаква неочаквана комбинация от природа и възпитание – и не е нужно да възнаграждаваме това с високи заплати. Никой не иска общество, стратифицирано по интелигентност (измервана по какъвто и да е начин).

Така или иначе блестящите хора често не се водят от парите. Много от тях са вътрешно мотивирани: те обичат да учат и правят това своя кариерна цел. Изследването на преждевременно развитите математически младежи, ръководено от Дейвид Любински и Камила Бенбоу от университета Вандербилт, установи, че студентите от горния 0,01 процент по способности защитават докторати около 50 пъти над средното. Много умните хора са свръхпредставени в академичните среди, другите научни изследвания, инженерството, правото и програмирането („софтуерът е бизнес, базиран на интелекта“, казва Бил Гейтс). Когато те забогатеят, това често е косвена последица от тяхната страст. Те рядко процъфтяват в големи организации, защото им е трудно да общуват с тези с по-обикновен интелект.

Вместо да финансираме банковите сметки на умните хора, трябва да субсидираме работата им. Ние искаме те да вършат мисловната и творческата работа в нашите общества. Трябва да направим повече, за да ги стимулираме в училище, и трябва да харчим повече за изследвания без незабавно практическо приложение. Когато малко от докторантските програми в света плащат заплата, блестящите двайсет и няколко годишни биват тласкани към социално по-малко полезни работни места, например като количествени анализатори във финансовите къщи.

Красив ум, усъвършенстван чрез учене през целия живот и специализиран в една област, остава много податлив на грешки. Но това е най-доброто, което ние хората можем да направим.