Заплащането на корпоративните директори трябва да демонстрира солидарност

Пандемията от Covid-19 предизвика епидемия от говорене за ограничаване заплащането на корпоративните ръководители. И с право. Докато кризата поглъщаше компаниите, техните работници и цялата страна, имаше много дискусии за „солидарност“, „социално одобрение“ и „споделяне на болката“, пише колумнистката на Financial Times Хелън Томас.

Както Ричард Бакстън, фонд мениджър в Jupiter, каза по това време: „Един разумен борд на директорите би помолил мениджмънта да направи някои жертви по отношение на заплащането.“ И до известна степен това беше направено. Заплатите на около половината от шефовете на компании от водещия британски борсов индекс FTSE 100 бяха замразени, като голяма част от фирмите в индекса намалиха, спряха или отмениха изплащането на бонуси.

Ами сега какво? Обединеното кралство бързо премина от Covid криза към енергийна криза, такава с издръжката на живота и накрая фискална. Припокриващите се и взаимосвързани шокове, както икономически, така и други, вероятно ще направят сложния процес на определяне на заплащането на изпълнителните директори още по-мъчителен от обикновено.

Пакетите с възнаграждения за висшите кадри се възстановиха доста добре след периода на строги икономии, предизвикан от пандемията. Данните на PwC за миналогодишния сезон на годишните общи събрания показват, че заплащането на главните изпълнителни директори е нараснало с 23% като цяло на годишна база до средно 3,9 милиона паунда. Цените на акциите и печалбите се възстановиха след удара през 2020 г. Увеличението на заплащането се дължи главно на бонуси: средните изплащания са на ниво от 86 процента от предлагания максимум - доста над средното ниво преди Covid от малко над 70 процента. Или всички шефове са свършили страхотна работа, или бумът след Covid в много сектори и по-лесните за постигане цели за две пети от компаниите обясняват това.

Турбуленцията през 2020 г. обаче все още ще се усеща силно на годишните общи събрания през следващата година, благодарение на бъркотията, която представляват дългосрочните планове за стимули. Тези тригодишни схеми предлагат максимален множител на заплатата, обикновено три до четири пъти, в акции. Тези схеми, предоставени при най-ниските цени в паникьосаните дни на ранната пандемия, могат да доставят изключително високи бонуси при упражняване през следващата година.

Инвестиционната асоциация, която представлява британските мениджъри на фондове, отдавна предупреждава за потенциала от „извънредни печалби“. Като цяло тя предпочита компаниите да намалят бонусните схеми в момента на предлагането им, когато цените на акциите са спаднали рязко.

Повечето бордове не го направиха през 2020 г., като прехвърлиха топката на комитетите по възнагражденията да упражняват усмотрение сега. Предишните противоречия трябва да съсредоточат умовете: предприятията, изложени на цените на суровините, са се сблъсквали с проблеми в миналото. Печално известно е, че имаше предложено изплащане от 110 милиона паунда на шефа на Persimmon заради постигането на цели, определени преди правителствената програма в подкрепа на купувачите на жилища да даде тласък на строителите.

Разграничаването на мениджърските заслуги от растящия пазар на акции или от чистия късмет е неблагодарна задача. Това, съчетано с още една година, в която определянето на разумни, дългосрочни цели за ефективност изглежда предизвикателство, може и трябва да накара повече компании да помислят за преминаване към предоставяне на акции с ограничение за продажба: по-ниски, по-дългосрочни възнаграждения в акции, които елиминират сложността на определянето на цели и би трябвало да функционират по-добре при волатилността на повтарящи се кризи.

Междувременно тези, които определят заплатите и пакетите през следващата година, могат да усетят и ехото на Covid. „Мисля, че има разлика“, казва Роджър Баркър, директор по корпоративно управление в Института на директорите. „Пандемията се разглеждаше като наистина изключителна ситуация. Това е много предизвикателно, но е в рамките на трудните ситуации за бизнеса от миналото.“

Все пак Инвестиционната асоциация наскоро предложи бордовете да „гарантират, че ситуацията на изпълнителната класа е съизмерима“ с тази на служителите, акционерите, доставчиците и клиентите, добавяйки, че непропорционалното въздействие на нарастващите цени на храните и енергията върху по-нископлатените работници трябва да означава „допълнително ограничение“ при висшето ниво.

„Учете се от грешките на Куаси“, казва Бакстън, имайки предвид намаляването на данъците за най-богатите, предложено в „мини“ бюджета на бившия финансов министър на Обединеното кралство Куартенг. „Криза с издръжката на живота не е моментът да възнаграждаваме шефовете с прекомерна щедрост.“

Така е. Домакинствата с най-ниски доходи, както се оказа, бяха доста добре защитени през годината на пандемията, благодарение на седмичното увеличение с 20 паунда на помощите за бедни и на програмата за платен отпуск. Но оттогава те страдат повече. Като цяло средните доходи през тази и следващата година се очаква да намалеят с (близо до) рекорден темп, според Resolution Foundation, като най-бедните ще поемат основната тежест.

Ако солидарността по време на пандемията беше искрена, а не просто функция на откровена паника, тогава сега е моментът да я покажем.