Докъде стигна дигитализацията на българското образование?

Две години и половина след като пандемията изправи българската образователна система пред множество предизвикателства и необходимост от бърза дигитална трансформация, образованието у нас вече е няколко крачки напред в модернизирането си. Това стана ясно днес от събитие, организирано от VMware, във връзка с разработката на дигитални решения за образованието в България.

Всъщност процесът по дигитализация започва още преди пандемията - през 2018 г., когато е разписана специална стратегия от Министерството на образованието и науката. По думите на Борис Герасимов, ръководител на Дирекция „Информационни и комуникационни технологии“ в МОН, проектът обхваща няколко основни компонента.

Първоначално е изградена свързаност между училищата и са създадени вътрешни WiFi мрежи, което е било последвано от създаване на частен облак за българското образование, който да предоставя цялостен пакет от услуги.

„Идеята е да имаме наша образователна инфраструктура и наш образователен облак, така че данните на децата да са си при нас“, коментира Герасимов.

В крайна сметка е създадена образователна платформа, обединяваща всички системи на Министерството на образованието, както и различни образователни компоненти, включително електронните бележници, дневниците, платформите за създаване на учебно съдържание, място за упражнения и домашни работи.

Проектът, който носи името „Образование за утрешния ден“, е с европейско финансиране на стойност 105 млн. лева за тригодишен период. Възложено по поръчка на МОН, решението в крайна сметка е изпълнено от Telelink Business Services и стъпва на дигитални решения от Microsoft и Google и VMware, включително vSphere, vRealize, NSX и Tanzu на последната.

Резултатът от съвместната работа на компаниите може да се види в платформата edu.mon.bg, която предлага единен вход към всички системи в образованието. Проектът цели предоставянето на безопасни виртуални класни стаи, облачно хранилище на данни и интеграция на приложения за виртуално обучение, оценка и администриране на всички учебни заведения в България.

Платформата, която носи името „Виртуална раница“, се използва от 850 хил. потребители в страната и в чужбина, но е с общ капацитет от 1,1 млн. потребители.

Това, на което залагат от МОН, са т.нар. национални образователни акаунти, които получава всеки, попадащ в образователната система у нас. В платформата учениците могат да намерят всичко полезно за тях – от седмичната си програма и разписанието на часовете до оценките, учебниците, помагалата и възложените им задачи. Родителите също могат да се регистрират и да следят представянето на децата си.

По думите на Герасимов това, което предстои по проекта, е разработката на повече съдържание от страна на учителите.

Решението е ключово, защото зад него стои концепцията за Big Data, или ползването на големи масиви от информация. Според Борис Герасимов решението ще позволи събирането на множество данни от образователната система, които ще могат да бъдат анализирани и да се правят изводи за цялостния образователен процес.

Процесът по дигитализация в последните две години е включвал и оборудване с хардуер на всички училища, като за целта са изпратени над 150 хил. лаптопа, над 4000 интерактивни дисплея и друга техника.

„В крайна сметка стигнахме до етап, в който училищата казаха да не им изпращаме повече техника, защото нямат къде да я слагат – нещо, което преди пет години беше немислимо“, коментира Герасимов.

Освен това министерството инвестира в собствена инфраструктура и вече има три центъра за данни, които са свързани, но работят независимо един от друг. Върху тях е качен частният образователен облак, върху която е създадена цялостната платформа.

Сега фокусът е най-вече върху учителите, които имат мисията да създадат необходимите дигитални уроци.

„Смятам, че в следващата година ефектът от тази 3-4-годишна работа ще бъде усетен както трябва“, коментира Герасимов.