Президентът повторно сезира Конституционния съд за промените в Конституцията

Президентът Румен Радев повторно сезира днес Конституционния съд (КС) с искане да бъдат обявени за противоконституционни промените в Конституцията, извършени от 49-ото Народно събрание, съобщават от пресслужбата на държавния глава.

Промените са свързани с отпадането на забраната за двойно гражданство като задължително условие за избираемостта на народни представители, за необмислено въведения принцип на непрекъсваемост на мандата на депутатите и парламента, както и по отношение на съставянето на служебно правителство.

В мотивите си държавния глава подчертава последователните си позиции, като обосновава необходимостта от повторно сезиране на Конституционния съд и с възникването на редица нови обстоятелства, които се проявиха при приложението на оспорваните текстове. Атакуваните промени в Конституцията „отменят механизмите за носене на политическа отговорност при формирането и функционирането на органите на държавно управление“, посочва в мотивите си президентът.

В искането си до Конституционния съд държавният глава отбелязва, че повторното сезиране ще даде възможност да бъдат изяснени редица спорни моменти, които вече белязаха процедурите по съставяне на служебно правителство по новия ред и които продължават да възпрепятстват функционирането на конституционноустановени органи, в това число на самия парламент. Дори в момента част от трудностите при избора на председател на Народното събрание са израз на присъствието на тази висша длъжност и в т.нар. „домова книга“ за избор на служебен министър-председател, посочва Радев.

През юли тази година Конституционният съд (КС) обяви за противоречащи на Конституцията промените по съдебната реформа. Тогава КС остави в сила приетите промени за съставянето на служебно правителство. Делото бе образувано по искане на президента и на 48 народни представители от 49-ото Народно събрание.

Според КС са противоконституционни текстовете, с които Висшият съдебен съвет се разделя на два отделни съвета, ограничават се правомощията на главния прокурор и се въвежда механизъм за разследване на обвинител номер едно, както и намаляването на мандата му – промените, които по същество представляват съдебната реформа.

КС остави в сила въведената възможност за народни представители да бъдат избирани кандидати, които имат двойно гражданство - българско и на друга държава.