Глобалната кралица

В нашата разкъсвана от войни и кризи епоха погребение, което сближава света, е необичайно, но и много подходящо. Сега не ставаше дума за обикновено погребение. Това бе погребалната служба за "The Queen", както президентът на Франция Еманюел Макрон нарича покойната кралица с уважение и обич.

Но и не целият свят се събра в Лондон на своеобразната малка Генерална асамблея на ООН: Владимир Путин и някои други диктатори трябваше да останат настрана.

Фактът, че траурът за кралица Елизабет II успя да се превърне в глобално събитие - твърди се, че около половината от населението на Земята е гледало погребението по телевизията - има много общо с необикновената личност на починалата. Със своето чувство за дълг, сърдечност и хумор Елизабет II въплъщава много от това, което хората искат от своите лидери. А фактът, че историята на британската монархия има и своите тъмни глави, например по време на колониалния период, си остава неоспорим.

Повечето републиканци на Острова се държаха с уважение тези дни, а някои дори приеха събитието като урок. "Чудех се защо толкова много хора - често с толкова малко средства - отдават почит на институция, която е олицетворение на неравномерното разпределение на богатството и властта?" - пише във вестник Guardian депутатът от лейбъристката партия Клайв Люис, който критикува монархията, без да намери правилен отговор. "Докато републиканците не разберат правилно това чувство, ще им е трудно да убедят хората в прехода от конституционна монархия към конституционна демокрация". 

За някои това винаги ще бъде британска главоблъсканица. Други народи изпитват патриотична гордост от победите на своите футболисти, от успехите в износа или от славата на починали поети, мислители и композитори. Но (повечето) британци очакват от своята държава и известно величие, нещо, което надхвърля измеримите постижения, като функционираща социална система или модерна инфраструктура. Те искат да бъдат докоснати емоционално и, поне в специални моменти, да могат да отразят собствените си традиции, които в случая с Великобритания включват и помпозност и инсценировка. В понеделник монархията отговори на тази нужда по безпрецедентен начин. "This is Greatness in our time", каза експертът по Уиндзор Робърт Хардман след деня на траур. В свободен превод: Не може да има по-грандиозно нещо от това.

Но не някакви грандиозни жестове направиха британската кралица световна кралица, а нейните малки човешки постъпки. Фактът, че тя и също не бе безпогрешна, като например хипотермичната ѝ реакция на трагичната смърт на лейди Даяна, само я правеше по-човечна. Зрители проследяват държавното погребение на кралица Елизабет II в Лондон, Великобритания, в понеделник, 19 септември 2022 г. Снимка: Hollie Adams/Bloomberg

Може би това е и наследството на кралицата: очевидно е, че в световен мащаб има копнеж не за съвършени, а за по човешки автентични лидери. За това не е необходима кралска кръв или луксът на аполитичността на един представителен монарх.

Иронията на съдбата е, че много политически лидери се смятат за избрани от историята, докато покойната кралица беше много по-близо до народа.