Как ЕС се подготвя за конфликт с Китай?

Обезпокоен от нарастващата мощ на Китай и все по-агресивната му външна политика, ЕС иска да се подготви по-добре за евентуалните конфликти с Китайската народна република.

В поверителен документ Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), която отговаря за въпросите на външната политика на ЕС, очертава новата концепция за „дерискация" или намаляване на риска: тя има за цел да позволи на Европа да запази водещата си позиция в областта на технологиите, свързани със сигурността, и да устои на китайските опити за шантаж. Тази стратегия е икономическа и политическа, но не и военна.

ЕС трябва да премахне „критичните зависимости", които „ни правят уязвими за принуда", и да предотврати „изтичането на чувствителни технологии", се казва в документа на ЕСВД, получен от Handelsblatt. Концепцията включва няколко елемента, като например по-строг експортен контрол, инвестиционен контрол и ограничения върху китайските доставчици на мобилни телефони като Huawei.

„Дерискацията“ се различава от подхода „отделяне" (Decouplings). Това е така, защото той не поставя под въпрос фундаментално икономическите връзки с Китай, а прави разлика между рискови и безрискови бизнеси. Безрисковата търговия трябва да продължи безпрепятствено.

Берлин също преследва такава стратегия. Целта трябва да бъде „да се сведат до минимум зависимостите, които могат значително да ограничат нашата политическа свобода на вземане на решения", казва Дейвид Макалистър, председател на Комисията по външни работи в Европейския парламент. 

Китай е сред основните теми на срещата на Г-7 в Хирошима

Скелетът на купол стърчи от Парка на мира в Хирошима - мемориал срещу войната. На по-малко от 150 метра оттук на 6 август 1945 г. избухва американската атомна бомба, която унищожава града. Куполът изгоря, но стоманените му греди издържаха.

Неслучайно Япония покани държавните и правителствените ръководители от Г-7 в Хирошима. Геополитическото напрежение в Тихия океан е на най-високото си ниво от десетилетия. Експертите предупреждават за нова голяма война, която може да бъде предизвикана от китайска атака срещу Тайван.

На този фон либералните демокрации се обединяват - и се сплотяват около подхода на ЕС за намаляване на риска. Правителството на САЩ го прие, както и канцлерът Олаф Шолц. В документа на дипломатическата служба на ЕС вече е описано какво се има предвид. Този подход трябва да се разбира като първо очертание на стратегията за „икономическа сигурност", която ЕК възнамерява да представи в края на юни.

ЕС иска да защити интересите си в областта на сигурността спрямо Китай

„Амбицията на Китай очевидно е да постигне нов световен ред с Пекин в центъра", се казва в документа на ЕК. Затова ЕС трябва да разработи „внимателно очертани нови инструменти или договорености" за защита на „жизненоважни интереси в областта на сигурността".

Мерките трябва да бъдат ограничени до стратегически важни области, като „полупроводници, квантови изчисления, космически технологии, изкуствен интелект, биотехнологии". Европа ще намали рисковете, но няма да се откаже от тях, ще „защитава интересите си, но няма да се обърне към протекционизъм", пише ЕС.

В Брюксел се разиграва следният сценарий: ако Китай нападне Тайван, ЕС ще трябва да реагира със санкции - и ще бъде изложен на икономически контраатаки от страна на китайците. Китайското ръководство смята Тайван за част от своята територия, въпреки че страната никога не е принадлежала към основаната през 1949 г. Народна република.

През последните три години броят на китайските военни маневри около Тайван нарасна значително. „ЕС трябва да се подготви за сценарии, при които напрежението ще нарасне значително", се призовава в документа на ЕС.

„Дерискацията се превръща в официална политика, тя навлезе в мейнстрийма", хвали позицията на Европа експертът по външна политика на германските социалдемократи Нилс Шмид. И заексперта на „Зелените" по въпросите на Китай Райнхард Бютикофер дерискацията е „правилната водеща идея". Сега концепцията трябва да бъде „разписана в различните измерения: бизнес, икономическо, търговско, сигурност, геостратегическо". ЕС вижда особена необходимост от действия в следните области:

Преглед на европейските инвестиции в Китай

Закупуването на германския производител на роботи Kuka от китайската група Midea през 2016 г. беше сигнал за пробуждане за Европа. От 2020 г. насам ЕС разполага с „механизъм за преглед на чуждестранните инвестиции". Няколко сделки бяха предотвратени от държавите членки. Съвсем наскоро германското министерство на икономиката забрани поглъщането на дружествата за производство на чипове Elmos и ERS от китайски инвеститори.

В 27-те държави от ЕС обаче контролът се осъществява по много различен начин. Не всички държави проверяват внимателно, а някои изобщо. За ЕС сега е важно контролът да се уеднакви. ЕК ще проверява и европейските инвестиции в Китай. Снимка: Michele Tantussi/Bloomberg

Новото е, че се обмисля и проверка на европейските инвестиции в Китай. Техническият термин е „скрининг на изходящи инвестиции". Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен се изказа в полза на това в основната си реч за политиката спрямо Китай в края на март, а миналата седмица към искането се присъедини и германският министър на икономиката Роберт Хабек. Опасенията зад това са, че съществуващият контрол върху износа може да бъде подкопан от преките инвестиции.

Когато една компания построи фабрика в Китай, знанията ѝ изтичат навън. Ако това включва ноу-хау, което може да се използва и за военни цели, подобни инвестиции могат да бъдат забранени. Пример за това е производството на чипове. „ЕС е решен да продължи да обмисля проверката на изходящите инвестиции", се казва в документа на ЕК. Дипломатите очакват, че в окончателната декларация на Г-7 също ще бъде споменат скринингът на изходящите инвестиции.