"Алфа Рисърч": Българите очакват да се справят по-добре с предизвикателствата в живота си през 2024 г.

Поляризирана е равносметката на българите за изминаващата година в личен аспект – 24% я оценяват като по-добра от предходната, за 26% тя е по-лоша, а за 50% няма съществена промяна. Това сочат данните от проучване на "Алфа Рисърч", проведено в периода 22 – 30 ноември сред хиляда пълнолетни граждани от цялата страна.

През 2023 г. са преодолени част от възникналите в предишните години кризи, други само са променили формата си, а трети са възникнали. Обществото се възстанови от ковид пандемията и се върна към нормалния ритъм на живот. След три години на политическа нестабилност и поредица предсрочни избори България има редовно управление, но непрекъснатите скандали около него задълбочават кризата на доверието към институциите, политическите лидери и партии.

В света, освен Русия-Украйна, избухна и нова война – между Израел и Хамас. Тези кризи в обществения и политически живот се отразяват върху живота на хората, коментират социолозите, но отчитат, че оценките за изминаващата година са по-добри от тези преди една година. Причината за този извод, е че за пълнолетните българи тя е била по-успешна за тях и семействата им, отколкото за страната и света.

Като най-кризисна за българите остава белязаната от ковид и протести 2020 г. "Тогава регистрирахме историческо дъно по песимизъм (6% позитивни срещу 51% негативни оценки), тъй като беше засегнато и личното, и общественото битие. След нея политическите и социални драми изглеждат по-бледи и сме свидетели на постепенен ръст на оценките", констатират от „Алфа рисърч“.

Източник: "Алфа рисърч"

Според социолозите през настоящата година отрицателните мнения намаляват с десет пункта спрямо предишната, а позитивните се увеличават с четири.

Най-успешна е 2023 г. за най-младите и хората в активна възраст (40-49 години), както и за висшистите и жителите на столицата. Най-неудовлетворени остават пенсионерите и жителите на селата. Ако тази позитивна тенденция продължи, можем да очакваме в края на 2024 г. превес на позитивните над негативните оценки, какъвто не е имало отпреди пандемията.

Далеч по-негативни са нагласите в обществен план – национален и геополитически. За първи път през последните 25 години позитивните оценки за страната са два пъти повече от тези за света. На фона на влошаващата се ситуация в света случващото се у нас се усеща като по-малко драматично, смятат социолозите.

Годината за България се оценява като по-добра от предходната от 11%, докато за пет пъти повече анкетирани (55%) си е останала по-лоша. В световен план позитивни са едва 6% от анкетираните, докато 70% са на противоположното мнение. Липса на съществена промяна констатират между една четвърт и една трета от българите.

По данни на „Алфа рисърч“ по-високата удовлетвореност в личен план спрямо макро картината намира израз и през конкретни аспекти от живота на хората. С позитивен баланс в оценките са индивидуалните фактори – удовлетвореност от жилищните условия (83%), личния живот (81%), здравословното състояние (73%), работата (68%) и дори материалното положение (55%). Преобладаващо негативно се определят обществените елементи – степента на защита на правата на отделния човек (59% са неудовлетворени) и живота в България като цяло (56% негативни оценки).

Източник: "Алфа рисърч"

Очакванията за 2024 г. са свързани с убедеността на хората, че те ще се справят по-добре с предизвикателствата в собствения си живот, отколкото ще се преодолеят проблемите пред България и света. Ако тази тенденция се запази, можем да станем свидетели през следващата година на избухването на ново, по-радикално желание за промяна. Източник: "Алфа рисърч"

Увереност, че годината ще е успешна за тях изразяват 42%, а на противоположното мнение са 19% от анкетираните. Разликата между оптимистите и песимистите е 23%, докато през миналата година тя е били едва 4%. От гледна точка на България и света „по-добра“ година очакват 33%, а „по-лоша“ 36%-38% от участвалите в изследването. Спадът на негативизма в настоящето буди оптимизъм за бъдещето.

Освен моментна равносметка, проучването отправя и по-широк поглед към минало и бъдеще през поколенческата призма. Като цяло нагласите са, че всяко следващо поколение живее и ще живее по-добре от предходното – ние сме по-добре от нашите родители, а децата ни ще бъдат по-добре от нас. При оценките за живота ни спрямо този на нашите родители нагласите са преобладаващо позитивни. Близо половината от пълнолетните българи (49%) вярват, че живеят по-добре от своите родители, а на обратното мнение са 29%. Без усещане за съществена динамика спрямо миналото са 22% от анкетираните.

Очакванията за живота на следващите поколения са също оптимистични, но и с висок дял на хората, които в сегашните несигурни времена се затрудняват да бъдат по-категорични за бъдещето (28%). Като обща нагласа обаче оптимистите са два пъти повече от песимистите (39%:21%).

Източник: "Алфа рисърч"

Най-позитивни в оценките за настоящето и очакванията за бъдещето са учащите и хората с по-високо образование. С увеличаването на доходите нараства усещането за по-добър живот спрямо този на предците, както и оптимизмът за следващите поколения.

Отстъплението на поредицата негативни равносметки и събуденият оптимизъм за бъдещето е безспорно добра новина в края на 2023 година. Вярата, че всяко следващо поколение живее и ще живее по-добре от предишното е не само пасивна нагласа, но може да провокира лични усилия в стремеж за подобряване на обществената среда, било то в локален, регионален, или национален план. Което пък би било добра новина за 2024 г.