ЕС ще настоява за нови национални климатични планове при затопляне с 3 градуса по Целзий

Европейският съюз (ЕС) ще предложи нови правила, задължаващи държавите членки да въведат планове за климатична устойчивост, за да се справят с покачването на средните глобални температури с 3 градуса по Целзий над прединустриалните нива до края на века, съобщава Bloomberg.

Европа е най-бързо затоплящият се континент поради изменението на климата и може да отбележи покачване на средните температури до 5 градуса по целзий до 2100 г., показва проект на документ, видян от Bloomberg.

Страните членки на ЕС ще трябва да представят национални планове за това как ще се адаптират до края на 2030 г., докато Европейската комисия (ЕК) ще идентифицира основните рискове, включително възможните повратни точки за климата.

„Изменението на климата заплашва все повече да подкопае социалното и териториално сближаване на Европа“, се посочва в документа, който все още подлежи на промени. „Устойчивостта на климатичните промени става все по-актуална“.

Предложението става известно само две седмици преди срещата на върха на ООН по въпросите за климата в Турция, известна като COP31. Покачването на глобалните температури почти сигурно ще надхвърли прага от 1,5 градуса по Целзий, предвиден от Парижкото споразумение за климата от 2015 г. Междувременно Европа е изправена пред особено голям натиск да се адаптира, след като преживя поредица от горещи вълни това лято, които допринесоха за увеличаване на горските пожари.

ЕС и държавите членки ще оценят как изменението на климата ще се отрази на различни сектори на икономиката и околната среда, включително енергийните, водните и комуникационните системи, както и на държавните бюджети.

По-рано този месец ООН предупреди, че светът вече не може да задържи покачването на глобалните температури до 1,5 градуса по Целзий и сега трябва да се съсредоточи върху минимизиране на превишаването на тази цел.

Страните ще трябва да намалят емисиите на въглероден диоксид с близо една пета до края на десетилетието в сравнение с нивата от 2025 г., за да постигнат „най-ниското възможно“ превишаване на целта, става ясно от годишния доклад на Програмата на ООН за околната среда (UNEP).

Всяка допълнително затопляне спрямо прединдустриалните нива повишава риска от екстремни метеорологични явления, вреди на световното производство на храни и ускорява инфлацията.

Излизането на САЩ от Парижкото споразумение представлява сериозен удар по глобалните усилия за борба с климатичните промени. Въпреки че докладът на UNEP установява, че колективният растеж на емисиите от Г-20 се е забавил миналата година, увеличението на емисиите в Америка от 133 мегатона въглероден диоксид „далеч надхвърля“ това на която и да е друга страна.