„Мяра“: Андрей Гюров има потенциал да надмогне партийните граници на ПП и ДБ

Около 120 хил. привърженици на ГЕРБ са гласували на тези президентски избори – близо половината от тях са подкрепили Андрей Гюров, а една пета – Илияна Йотова. Това показва проучване на социологическата агенция „Мяра“, по поръчка на БНТ, БНР, и „Нова Броудкастинг груп“.

На база електорални и демографски профили социолозите посочват някои възможни хипотези за прегрупирането на гласовете на балотажа на 1 ноември.

Може би 50 хил. привърженици на ДПС са излезли да гласуват, показва изследването на социологическия екип. Близо половината от тях са гласували за Йотова, а останалите са разпределени между различни други кандидати, сред които най-вече личи Гюров.

На изборите преди месеци електоратът на ГЕРБ беше достигнал чувствително над 400 хиляди, а този на ДПС – над 200 хиляди. Ясно проличава демобилизацията на двата електорални корпуса, констатират социолозите.

И напротив, идентифициращите се като гласували за „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ през април в този вот са над една пета, т.е. над 300 хил. души и това е чувствително по-висок дял мобилизирани в сравнение с ГЕРБ и ДПС. А доколкото в изборите през пролетта резултатът на ПП – ДБ беше над 400 хиляди, това показва, че и при Гюров има допълнително поле за маневриране за балотажа. Това се доказва и от факта, че сега за Гюров са гласували близо половин милион души, т.е. той вече е показал потенциал да надмогне партийните граници на ПП и ДБ.

По-сериозният резерв обаче е при „Прогресивна България“. По-малко от една трета (около 500 хил. души) са онези, които са излезли сега и твърдят, че са гласували на 19 април за партията на Румен Радев. Електоралните данни на „Мяра“ показват, че партията разполага с твърда подкрепа на база потенциално гласуващи от близо 40% (за справка, изборите през април показаха 44%, т.е. налице е очакваната след електорална вълна, ситуационен и протестен вот ерозия). Това означава, че ПБ разполага с няколко пункта за потенциален ръст за балотаж.

Мобилизацията след първите двама

Мобилизацията е сериозна и при „Възраждане“. Една десета от вота вчера е дошъл от хора, които твърдят, че са гласували през април за „Възраждане“, т.е. приблизително колкото те получиха и през април. Самият Костадинов обаче взема сега 190 хил. гласа – което означава, че е „върнал“ към гравитацията на „Възраждане“ близо 50 хил. души – явно най-вече гласували през април за ПБ.

Експерименталните данни за потенциален балотаж показват, че половината от сега гласувалите за Костадинов не изглеждат склонни да гласуват в балотаж Гюров-Йотова, но онези, които го направят, биха гласували две към едно за Йотова.

Сходно, макар и не в такива пропорции, е положението с електоралния масив на Ивелин Михайлов, както и в по-голямата част от електоратите в по-малките величини. Реципрочно е положението при електоратите на Радостин Василев и Иван Христанов, и разбира се, при ГЕРБ. Разбира се, във всички тези случаи твърде често се споменава и квадратчето „Не подкрепям никого“.

Според социолозите подобни податки не бива да се четат като прогнози за балотажа, а само като стартови позиции на база екзитпол от първия тур. Тепърва ще се чуват изявленията на партийните лидери.  

Профилът на „Не подкрепям никого“

Какъв е профилът на „Не подкрепям никого“? Там личат именно или млади хора, или електорат на ГЕРБ и ДПС – които нямаха кандидат на тези избори.

Възраст, местоживеене, образование, пол, етнос

Гюров има видимо по-сериозен дял млади хора във вота си – над 20%, докато при Йотова този дял е под една десета, респективно вотът за Йотова, но и отчасти – за Костадинов, е повече изнесен към средни и високи възрасти, като близо една трета от вота за Йотова идва и от пенсионните възрасти.

Всичко това кореспондира и с местоживеенето. В София, например, Гюров води в съотношение две към едно, ситуацията в по-малките населени места е реципрочна. Видимо започва да се разпознава обичайното противопоставяне на онова, което у нас традиционно, и често неправилно, се обозначава като ляво и дясно. Във връзка с това, по традиция делът на висшистите е по-тежък във вота на кандидати като Гюров, а на среднистите – на кандидати като Йотова. 

На фона на средния вот този за Гюров е даже в малко по-висока степен изнесен към жени, т.е. не е ясно дали е сработила женска идентификация по отношение на жена-кандидат.

Етнически, вотовете не показват изненади. Очаквано, малко повече от етническите турци са гласували за Йотова.