Анализатори: След две години война в Украйна не сме по-близо до мира

Очаква се президентските избори в САЩ да ускорят процеса към преминаване към мирни преговори и споразумение за спиране на войната в Украйна. Умора от продължаващата война има във всички слоеве в обществата, в почти всички континенти, но едва ли третата година ще е по-различна, не се вижда скоро разрешение на конфликта. Този коментар направиха двама бивши зам.-министри на външните работи - Милен Керемедчиев и Любомир Кючуков, пред Bulgaria ON AIR.

Утре (24 февруари) се навършват две години от началото на войната на Русия в Украйна. След хиляди разрушени домове и погубени животи все още изход от войната няма, а за примирие дори не става дума.

Керемедчиев не смята, че третата година от войната в Украйна ще бъде много по-различна от предишните две. „Искрено се надявам третата година да е тази, в която ще достигнем до споразумение и ще спрат военните действия. Приближаваме се към този етап много бавно. Президентските избори в САЩ ще катализират този процес, без тях той ще бъде много по-дълъг и ще бъдат загубени още стотици хиляди човешки животи", каза той.

По думите му умора от продължаващата война има във всички слоеве в обществата, в почти всички континенти.

И в Русия последното проучване показва, че 70% от населението би искало край на военните действия и да се премине към преговори. Същото е и отношението в Украйна. В ЕС има масова умора от постоянната военна и икономическа помощ, която се оказва. В САЩ има призиви за спиране на финансирането за Укрйна.

Според Любомир Кючуков две години след началото на войната не сме по-близко до мира. „Тази констатация я направихме и преди една година. Има обаче няколко съществени разлики. Първата са разрушенията и жертвите. Втората е, че вече не говорим за победа на Украйна, а как тя да не претърпи повече поражения. Трето и четвърто - вече се говори за цената и за отговорността", каза бившият зам.-външен министър. 

И двамата анализатори коментираха факта, че държавите, подкрепящи Украйна, са все по-уморени да помагат финансово страната.

"Докато Европа и САЩ изплащат цената с пари, украинците плащат с кръв", отбеляза Кючуков.

Относно 13-ия пакет санкции, който Европейският съюз наложи на Русия, Керемедчиев отбеляза, че тези санкции както и санкционните пакети на САЩ и Великобритания в момента не оказват никакво влияние на руската икономика, защото тя работи изцяло във военен режим. Резултатът от последния пакет няма да е по-различен от предходните, смятат анализаторите.

"Русия е най-санкционираната държава в света. С последния пакет ще прехвърлят 19 хил. санкции към личности, компании, банки и други сфери. Само за пример, срещу Иран има 5 хил. наложени санкции, а срещу Северна Корея има 2 хил. Проблемът в санкциите е неразбирането, че руската икономика за последната една година премина на изцяло военно-временни нива. Започнаха да се орязват някои социални придобивки и привилегии на населението, но военната машина започна да работи на много бързи темпове", коментира Керемедчиев.

Президентските избори в Русия са планирани за 17 март 2024 г. Според Кючуков те няма да променят ситуацията. "Едва ли има някакви очаквания, че нещо би могло да се промени в Русия. Там нещата и резултатите от изборите са ясни, още преди да бъдат обявени изборите. Руското ръководство в момента, ако то е подложено на някаква критика, тя е по-скоро от националистически позиции. Тя не е антивоенна, там единственият антивоенен кандидат - Борис Надеждин, беше лишен от правото да се бори", посочи Кючуков.

България трябва да търси политическо решение на конфликта през ЕС и НАТО, както и да изпратим посланик в Украйна, смятат анализаторите.