Наградите все още имат място в нашия живот

Кой ви идва на ум, когато мислите за жени, въплъщаващи съпричастност и смирение? Обзалагам се, че не е Илон Мъск, Рупърт Мърдок, Майкъл Милкин или Силвестър Сталоун, пише колумнистката на Financial Times Ема Джейкъбс.

Шокиращо, но това бяха носителите на награда за жени, илюстриращи такива добродетели, в чест на покойната съдийка от Върховния съд на САЩ Рут Бейдър Гинсбърг. Е, награда получи и Марта Стюарт, която всъщност е жена. Но съобщението предизвика яростни критики. Тревър Морисън, професор по право в Нюйоркския университет и бивш сътрудник на Гинсбърг, написа, че е „изненадан и, честно казано, ужасен“ от това решение „да се почитат хора, които не обладават нито една от ценностите, които одухотвориха кариерата на съдийката“. Наскоро фондацията Opperman, организираща наградите, ги оттегли и отмени церемонията.

Всеки, който е присъствал на безкрайни дискусии относно мъжкото застъпничество за правата на различни групи в обществото, е запознат с аргумента на фондация Opperman за включване на мъже на основание, че „смятахме, че уроците на Гинсбърг по отношение на РАВЕНСТВОТО трябва да се практикуват“. Но пък чак съпричастност и смирение? Уолтър Айзъксън, биографът на Мъск, каза за технологичния милиардер: „Той няма усещане за… емпатия, емоции.” Мърдок също беше любопитен избор в това отношение. Неговата репутация на безмилостност едва ли се ограничава до бизнеса. В имейл, съобщаващ решението си да се разведе с Джери Хол, според Vanity Fair, той пише: „За съжаление реших да сложа край на нашия брак. Със сигурност си прекарахме добре, но имам много работа.”

Основната защитна теза на фондацията на пръв поглед изглежда искрена. „Не сме вземали предвид политиката... Нашата цел е само да правим добро.” Скъпи добротворци, къде бяхте досега? Мъск използва своята социални мрежа X, за да разпали политическите настроения по въпроси, вариращи от имиграцията до раждането на деца, докато консервативният телевизионен канал Fox News на Мърдок разпространява дезинформация. Наградите никога не са неутрални. От съдии, през победители и губещи, до благодарствени речи и водещи, те са изпъстрени с политика. Дори тоалетите са изявление. На тазгодишните Оскари някои присъстващи носеха аксесоари в подкрепа на прекратяването на огъня в Газа, докато през 2018 г. черните рокли означаваха солидарност с жертвите на сексуален тормоз.

Наградата на името на Гинсбърг напомня за рисковете. През 2019 г. литературната наградата „Букър“, чиито списък с номинирани в миналото беше наричани както елитарен, така и твърде прозрачен, бе критикувана заради разделянето на наградата между авторите Маргарет Атууд и Бернардин Еваристо. Две години по-рано, в агонизираща обърквация, водещите на церемонията обявиха „Ла Ла Ленд“ за носител на Оскар за най-добър филм, преди да поправят грешката си и да я дадат на „Лунна светлина“.

Лесно е да се присмиваме на наградите. В края на краищата Enron (фалиралият американски енергиен гигант – бел. прев.) получи много награди и дори учреди своя собствена награда за изключителна служба на обществото преди разкритията за счетоводни измами. Грамито на Milli Vanilli от 1989 г. беше отнето, след като дуото призна, че не пее в своите записи. Но наградите могат да бъдат трансформиращи. Книгата Prophet Song на Пол Линч се продаде в 6000 копия през 16-те седмици преди спечелването на Букър и в 63 000 през 16-те след това, според Nielsen BookData. Наградите са възнаграждаващи не само финансово, но и на лично ниво. След като звукозаписната компания ѝ каза, че не е достатъчно добра, Ре счупи веригите и тази година спечели шест награди Brit. „Просто не разбирате какво означава това за мен“, каза певицата.

Наградите предоставят статус дори на тези, на които сякаш не са им необходими. Яна Галус, доцент в UCLA Anderson, посочва, че за разлика от бонусите, наградите излъчват важни публични сигнали. Да бъдеш включен в същия клуб като кралица Елизабет II, бивша носителка на наградата „Гинсбърг“, е важно. „Дори за тези, които печелят Нобелова награда, следващият въпрос е дали са се похвалили и колко пъти са я взели. Това показва колко ни е грижа за това къде се намираме и как ни виждат другите; изкачването на различни статусни йерархии няма край.“