Време е да разбулим некомпетентността

За тези от нас, които смятат, че О Джей Симпсън е убил бившата си съпруга, скорошната му смърт беше напомняне за една от най-калпавите детективски работи в историята: разследване на двойно убийство (втората жертва е приятелят на бившата съпруга – бел. прев.), за което полицията на Лос Анджелис не успя да докаже виновност. Накратко - същността на некомпетентността, пише колумнистът на Financial Times Стивън Буш.

Едно от характеристиките на некомпетентността е, че се среща в почти всяка област. Вземете Boeing, чиито мъки са най-известният настоящ пример в частния сектор. Това е компания, която не може да изпълни основното изискване за производител на самолети – те да стигнат от точка А до точка Б цели.

Като цяло нашето разбиране за това какво движи некомпетентността е слабо и недостатъчно проучено. Както показва нова статия в British Journal of Sociology (BJS), по същество няма официално изследване на проблема в социологията. Няма дори общоприето определение, въпреки че анализът предлага такова, което ми се струва доста добро, а именно - незадоволително представяне спрямо стандартите.

Разбира се, както показва примерът с О Джей, някои форми на некомпетентност са добре проучени. Расизмът и сексизмът в институциите, например, са предмет на значително по-голям брой задълбочени изследвания в BJS, отколкото само шестте, които се отнасят до некомпетентността като цяло.

Но има ползи от разглеждането и изучаването на самия проблем. Първата е, че пристрастието не е просто форма на некомпетентност: некомпетентността сама по себе си е форма на порочен уклон. Наскоро ми се наложи да прекарам огромно количество време, споделя авторът, за да коригирам въпрос на административна некомпетентност: задача, която би била почти невъзможна, ако имах деца или възрастни роднини, за които да се грижа, или ако работех професия, която прави невъзможно да балансирам отстраняването на проблема с вършенето на моята работа. Това на практика означава, че с течение на времето резултатите ще бъдат негативни за хората, които не могат да отделят времето и ресурсите за коригиране на грешки.

Втората полза е, че тъй като некомпетентността се изучава до голяма степен в контекста на управлението, ние имаме по-добра представа как да се справим с нея, когато тя вреди на този, който я проявява. В случая с Boeing клиентите могат да бойкотират самолетите ѝ и компанията да бъде принудена да се подобри чрез комбинация от натиск от заинтересованите страни и пазара. Когато държавата се провали по начин, който вреди на правителството, има демократичен натиск за промяна. Когато некомпетентността е конкурентен недостатък - и прави, например, една компания по-малко печеливша - ние обикновено прилагаме стратегия за намаляването ѝ.

Но имаме по-слабо разбиране за това как да се справим с некомпетентността, когато тя благоприятства институция или държава, но има лош ефект върху общото благо. Схемите за обезщетение на правителството на Обединеното кралство за жертвите на скандала Уиндръш (през 2010-те на група имигранти, живеещи от десетилетия на Острова, бяха поискани документи, за да могат да останат – бел. прев.) и този в пощите (стотици техни служители бяха несправедливо обвинени и осъдени през първата половина на същото десетилетие за злоупотреби поради грешки в софтуерната система – бел. прев.) са добър пример: и в двата случая те бяха критикувани, че са твърде бюрократични, за да могат засегнатите да се ориентират.

Историята на правителствените компенсационни схеми или консултациите, които използват некомпетентността като щит за забавяне на плащанията или осуетяване на проверките, е дълга. Точно тази форма на войнстваща некомпетентност е сатиризирана от Дъглас Адамс в „Пътеводител на галактическия стопаджия“, когато плановете за унищожаване на дома на главния герой са изложени в затъмнена стая „в дъното на заключен шкаф с документи, заклещен в неизползвана тоалетна с надпис на вратата, който гласи „Пазете се от леопарда“.

Въпреки че консервативното правителство оспорва, че има някаква стратегическа некомпетентност в неговите компенсационни схеми, аз съм готов да заложа големи суми пари, че приблизително пет минути след като то падне, две неща ще станат ясни, пише Буш.

Първото е, че торите с радост ще заклеймят управлението на схемите за компенсации (някои от които новото правителство ще е наследило от правителството на Риши Сунак) от лейбъристите (които се очаква да дойдат на власт – бел. прев.) като некомпетентно. Второто е, че те ще бъдат прави.

В случаи като този некомпетентността е конкурентно предимство: тя облагодетелства правителствата да забавят схемите за компенсации, които обикновено включват даване на пари на гласоподаватели, които вече с право са им ядосани, когато вместо това биха могли да ги похарчат за други неща, ухажвайки избиратели, които са по-добре настроени към тях.

Некомпетентността може да е от полза и за бизнеса, когато затруднява анулирането на директни дебити или коригирането на последствията от лоши услуги на доставка, или пък има други форми на некомпетентност, които действат като скрит механизъм за контрол на разходите.

Именно този вид некомпетентност се нуждае от по-задълбочено изследване. Трябва да разберем как да намалим и предотвратим използването ѝ - не на последно място защото най-засегнатите от нея често нямат време или ресурси сами да се задълбочат в темата, завършва авторът.