Организациите трябва да се грижат за малките неща

Почти всичко в света е по-добро, отколкото беше, когато съм се раждал, с изключение на климата, пише колумнистът на Financial Times Стивън Буш. Компютрите са по-бързи. Хората живеят по-дълго. В по-голямата част от света насилието от престъпни подбуди е на исторически ниско ниво. По-близо до дома, в Лондон, днешните деца са много по-добре образовани, престъпността намалява, а ресторантите са значително подобрени.

Лондонската полиция обаче все още не е по-добра при проверките си. Само 15% от тях са довеждали до арест в годината, в която съм роден, а миналата година този процент е 14, допълва той. Независимо дали в Ню Йорк, или Лондон, ние говорим много за расовото несъответствие при полицейските проверки, но говорим много по-малко за един свързан, но също толкова важен факт: че повечето от тези интервенции са загуба на време и енергия за всички участници.

През същите 33 години от моето раждане броят на хората, напускащи училище с добри оценки, е нараснал от 37 на 73 процента, пише още Буш. Отворен съм за аргумента, че „да не се проверяват невинни хора“ е по-трудна задача от това „да се гарантира, че учениците си тръгват с пет добри матури“. Наистина ли е толкова по-трудно, че днешната полиция е също толкова неефективна, колкото и тази отпреди три десетилетия, докато днешните учители са се подобрили толкова драстично, пита той.

Има ли наистина значение всичко това, биха попитали някои? Да, лошо и неприятно е хората, които не са извършили нищо нередно, да бъдат спирани и претърсвани от полицията, но това не се случва много често. Черните британци е седем пъти по-вероятно да бъдат проверени, отколкото белите, въпреки че няма седем пъти по-голяма вероятност да извършат престъпления или да бъдат техни жертви. Това очевидно е несправедливо, но действителните шансове да ви спрат, ако сте черен, все още са доста ниски: случва се само на близо 53 от всеки хиляда души. Подобен модел важи и другаде - в Ню Йорк, дори в пика си, броят на хората, които са спирани и претърсвани, е относително нисък в абсолютно изражение.

Така че едната гледна точка е да се каже, че не си струва да се тревожим заради расовото несъответствие при полицейските проверки или факта, че огромното мнозинство от тях не водят до наказателно производство. Да бъда забавен по пътя си към работата от полицай е досадно, но не е толкова голям обществен проблем, колкото ако бях напуснал училище без прилични оценки.

Не мисля, че това е напълно погрешно, пише авторът. Грамотността и математическите умения са в основата на функцията на доброто образование. Но мисля, че това е малко фалшива дихотомия. Въпреки че нямаме надеждни измерители, аз съм доста уверен, че нарастващият брой деца, които напускат училище с добри оценки, върви ръка за ръка с това, че учителите стават по-малко предубедени. (Като се има предвид, че децата на имигрантите се справят по-добре в Обединеното кралство в сравнение с голяма част от ОИСР, това изглежда като сигурен залог.)

Съмнявам се, че полицията, която е склонна да спира и претърсва невинния нюйоркчанин или лондончанин, всъщност е наистина добра в залавянето на престъпници, избягването на корупцията, спирането на кражби с взлом или набирането на качествени кадри. Всъщност в Лондон имаме огромно количество наистина добри (и изглежда непрестанно изникващи) доказателства, че тя не се справя с почти всички тези неща.

Мисля, че има два големи урока, които можем да извлечем, пише Буш. Първият е, че организациите трябва да се тревожат за малките неща. Висококачественото ръководство на институциите, независимо дали са частни или публични, обикновено дава добри резултати във всички области. Училищата, които са добри в създаването на грамотни и смятащи ученици, също са склонни да бъдат по-добри в преподаването, да речем, на музика или драма, отколкото училищата, които се представят слабо на матурите.

Въпреки че познавам някои зле работещи фирми с добри екипи, те са склонни да разчитат на един ефективен лидер или талант. Когато тези хора напуснат или бъдат откраднати от конкуренцията, качеството на организациите им бързо спада.

Митът за „тайната компетентност“ – че Лондонската полиция не e много добрa в спирането и претърсването на хора, но с големите неща се справя добре - е просто това, мит. Въпреки това, което британският вътрешен министър Суела Брейвърман изглежда вярва, расовото несъответствие при полицейските проверки не е просто лош страничен проблем - то има последици за способността на полицията да направи нещо както трябва.

Вторият урок е също толкова важен: организациите и държавите трябва да се грижат за нещата, които могат надеждно да измерят. Неща като продължителност на живота или дали персоналът им е географски, икономически, расово и сексуално диверсифициран, или езиково и математически грамотен. Въпреки че е възможно да управлявате организации добре и да вършите тези неща зле, това не се случва толкова често. Да се уверите, че организациите вършат добре измеримите неща, е добър начин да разберете, че правят и големите неща правилно.