Съседните на Венецуела страни се опасяват от изселване, с което не могат да се справят

Макар че много венецуелци все още таят надежда, че Мадуро в крайна сметка ще бъде свален, приблизително 13% от хората, анкетирани от базираната в Каракас Delphos в началото на юли, твърдят, че ако Мадуро остане на власт, най-доброто нещо, което могат да направят, е да напуснат страната. При представянето на анкетата ръководителите на Delphos казаха, че други проучвания, които са провели, показват, че до 20% от венецуелците са готови да се преместят в друга държава в случай на победа на Мадуро.

Трябва да се има предвид и икономическият колапс на Венецуела. Нейният брутен вътрешен продукт се срина със 70% от 2012 г. - година преди Мадуро да стане президент. Годишната инфлация скочи до 130 000% в един момент, а по-скорошното укротяване на увеличенията на цените беше възможно само чрез огромни съкращения на разходите и ефективна доларизация на икономиката, която подкопа покупателната способност на работещите в публичния сектор. Производството на петрол във Венецуела също се срина поради спирането на инвестициите и санкциите на САЩ, които е малко вероятно да бъдат отменени предвид американските критики за това как са проведени изборите.

Миграцията допълнително сви икономиката, като населението на Венецуела падна под 30 млн. през последните години.

Така че идеята, че по-строгите гранични проверки ще намалят значително миграцията, звучеше нереалистично на някои анализатори за региона.

Реакция срещу пристигащите

„Нито една страна в Латинска Америка не контролира сухопътните си граници“, коментира Луиза Фелин Фрайер, политолог от Universidad del Pacifico в Перу. Тя предупреждава, че ограниченията на официалните входни пристанища рискуват да дадат повече власт на регионалните мафии, които управляват мрежи за контрабанда на хора.

„Единственият начин да управляваме този поток по разумен начин е да осигурим редовни маршрути за миграция“, смята тя.

Но това може да не е осъществимо политически предвид реакцията в някои страни срещу пристигащите от Венецуела и схващането, че те са били инфилтрирани от банди, особено Tren de Aragua.

Групата с произход от Венецуела разшири рекета си в целия регион и дори в САЩ, възползвайки се от безредиците по границите и несигурните условия, в които пътуват много мигранти. Нейните членове са обвинявани за увеличаване на броя на убийствата в редица страни, включително Чили, Еквадор и Перу. Бандата се превърна в основно главоболие за правителствата в целия регион.

„Tren de Aragua стана международна на гърба на мигрантите“, коментира Джеръми Макдермот, съосновател на изследователската група InSight Crime.

Тази престъпна дейност и връзките ѝ с венецуелците натежаха върху толерантността на местните към мигрантите. В края на 2023 г. чилийската социологическа агенция CEP установи, че 69% от местното население е напълно съгласно или съгласно, че миграцията е довела до по-високи нива на престъпност - двойно повече спрямо дела две десетилетия по-рано. През 2022 г. 83% от перуанците казаха, че приписват нарастването на престъпността на новодошлите от Венецуела, сочи проучване на IEP.

Въпреки че Колумбия и Венецуела споделят сравнително спокойна граница и властите в Богота като цяло са приветливи към мигрантите, напоследък има признаци, че напрежението нараства.

„Нова вълна от пристигащи венецуелци би усложнила нещата за нас“, посочва губернаторът Уилям Виламизар, който стои начело на колумбийския щат Норте де Сантандер, близо до границата с Венецуела. „Мисля, че тези, които имаме, са достатъчни.“

На север, в Централна Америка, Панама също се подготвя за вълна от мигранти. Тя е разположила сили за сигурност, за да блокират неразрешени пътища през Дариенската пропаст - район, който граничи с Колумбия и е ключов маршрут за мигрантите към САЩ.

„Потокът от мигранти от Венецуела ще се увеличи по очевидни причини“, коментира президентът на Панама Хосе Раул Мулино тази седмица.