Ще успеят ли жените в Демократична република Конго да възродят бизнеса с кафе

Резултатите, които виждаме от тези 25 години от възстановяването на Демократична република Конго и след мирния договор и началото на този много тежък преход, на практика не показват напредък на устойчивото развитие, а устойчиво намаляване на производството на кафе, въпреки многомилионните инвестиции. Това обясни в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria в рубриката "Африка в развитие" Румяна Дечева, експерт по международно политическо развитие.

По думите ѝ, след приключването на гражданската война в Конго, през 2002 година, започва опит за възстановяване на сектора, който „практически беше убит“. Дечева съобщи, че в момента страната произвежда около 8 хиляди тона кафе, но смята, че перспективите не са обещаващи и може дори да се окаже, че сегашните добиви, които са едва около една десета от произвежданите в миналото количества, могат да станат спомен от миналото.

„Има кооперативи, които са доста успешни и в същото време всеки бизнес в източната част на Конго веднага се атакува от бандитските групировки, защото за тези банди тази земя не е източник на устойчиво земеделие, а на минерали, след като под всяка плантация има редки минерали", посочи експертът и добави, че жените се борят и чрез кооперативите се опитват да изнасят това кафе на пазара.

Дечева обясни, че кафеените плантации са в една много нагъната част на страната с богата почва с необходимите вещества за растежа на кафето, благодарение на наносите от изригванията на вулкани.

Въпреки вътрешни възможности за развитие на Демократична република Конго, една от които е кафето, тя смята, че населението на страната трудно излиза от изключително дълбоката криза. „Когато се говори за решаване на проблемите е много важно да се търсят устойчивите, традиционни практики, които могат да помогнат на това, за да се излезе от дълбоката политическа криза, войната и нелегалния износ на минерали“, коментира Дечева. И добави, че в страната се вижда сблъсък на устойчиви и неустойчиви практики – от една страна са жените, които отглеждат кафе и поддържат семействата си, а от другата страна е минната индустрия, която отвежда децата на много ранна възраст, 5-6 годишни, и ги вкарва в нелегалните дейности по добив на минерали.

"Тези деца, които не ходят на училище, са точно обратната страна на опита на жените да осигурят устойчивост“, е мнението на експерта.

Дечева цитира неотдавнашно проучване на Световната банка за селското стопанство в Африка, което разкри, че жените формират близо 70% от селскостопанския сектор на Африка – те произвеждат 80% от храните на континента и контролират 90% от продажбите им. Въпреки техния принос, жените земеделци почти нямат думата при вземането на решения и формирането на политики.

Защо Националният парк Ниоколо-Коба беше изваден от списъка на застрашеното наследство на ЮНЕСКО? Демократизират ли се Гамбия и Сенегал след политическата смяна на ръководствата в африканските страни?

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате  тук.