Ще успее ли бразилският президент Лула да опази Амазония?

От една политика на раздаване на земя в момента президентът на Бразилия Луиз Инасиу Лула да Силва отново започва политиките, с които беше известен – за големи резервати и зони за защита за опазването на Амазония. Този коментар в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria направи политическият анализатор и наблюдател на изборите в Южна Америка Стоил Цицелков.

„Бразилия не е престанала да се възползва от ресурсите на Амазония в настоящия мандат на Лула, но отношението е много по-щадящо, отколкото при предишния президент Жаир Болсонаро. Сега отново се очаква той да поднови политиките от първите си два мандата, които намалиха обезлесяването с около 85%“, посочи той.

Цицелков обясни, че близо 40% от Амазония е определена като резервати, които е най-добре да бъдат управлявани от местното население, което възлиза на между 30 и 40 милиона. Според него обаче настоящата криза със засушаването застрашава и техния начин на живот, тъй като реката е основен транспортен маршрут.

„Нивото на водите в много от реките в басейна на Амазонка е достигнало най-ниските си нива в историята на фона на продължаващата суша в Бразилия. Това се случва, докато бушуват огромни пожари, които усложняват ситуацията със загубата на гора в региона. В момента около 17% от цялата дъждовна гора на Амазония е изсечена и ако това ниво достигне 25%, има опасност регионът безвъзвратно да се превърне в савана“, предупреди международният анализатор. И добави, че основната причина за обезлесяването е световното потребление на евтини стоки от региона.

Според Цицелков опазването на Амазония е фокус на много каузи и организации, но то най-много зависи от политиците на Бразилия, чиято територия включва около 60% от Амазония.

Той припомни, че още от 70-те години Бразилия започва да окуражава хората да се заселват в региона, като им подарява земите, които успяват да изчистят от гора, и премахна данъците на фермерите. Заради обезлесяването в момента се въвеждат допълнителни ограничения като изискването само 20 процента от даден частен парцел от джунглата да бъдат обработваеми. Анализаторът обаче смята, че размерът и недостъпността на Амазония прави почти невъзможно да се следи дали тези регулации се спазват.

Той съобщи, че „най-позитивно развитие има фондът за защита на Амазония от 2008 г. „ЕС има работещ проект за глобален сателитен контрол, който автоматично ще следи нивата на обезлесяване и дали са причинени от човешка дейност или са естествени“, отбеляза Цицелков. И посочи, че се вземат мерки, има и добри практики като завръщане към отглеждане на традиционни култури, които не са толкова разрушителни за средата. Ще влязат в сила и законови мерки като забрана във Франция за внос на стоки от обезлесени региони, която ще е в сила през 2030 г.

"ЕС обяви, че регулациите, които влизат през декември, за стоки, идващи от Амазония, ще включват ДНК тестове за соята. Соята е основният проблем – откакто успяха да модифицират соята, така че да расте там, е причина на голяма част от обезлесяването", даде пример Цицелков и напомни, че Бразилия вече е въвела насърчителни мерки за оптимизиране на производството на соя с цел по-малък екологичен отпечатък.

Каква е причината за възникването на горските пожари? Започват ли да се реализират инвестициите от Фонда за защита на Амазония? Защо състоянието на Амазония е глобален, а не локален въпрос? Какво разказва вожд от джунглата за екологичната катастрофа? Може ли сушата да доведе до хуманитарна криза в Амазония?

Целия разговор може да гледате във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.