Утихна ли „розовата вълна“ в Латинска Америка

Ще има ли промяна и накъде ще поемат избирателите, след като досега не се появи лявата вълна, коментира Стоил Цицелков

19:00 | 30.05.25 г.

Снимка: Bloomberg L.P.

Тази година ще се проведат серия от ключови избори в редица държави в Латинска Америка, като няма голяма яснота в коя посока ше се насочат избирателите. Това каза Стоил Цицелков, политически анализатор и наблюдател на изборите в Южна Америка, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria.

„През 2023 г. лявата "розова" вълна набираше популярност, но очакваният възход на леви управления така не се и материализира“, коментира той.

Според него трудно е да се говори толкова генерално вече за ляво и дясно. „По-скоро говорим за по-социални и по-икономически ориентирани мерки и те обикновено се различават основно в икономика, външна политика и сигурност. В другите сфери, общо взето, няма сериозна разлика между ляво и дясно в Латинска Америка“, обясни Цицелков.

Той напомни, че победата на Хавиер Милей в Аржентина даде началото на една по-дясна вълна с "по-националистично, по-концентрирано във вътрешните си проблеми управление".

Политическит анализатор цитира данни, според които между 2018 и 2023 г. от 22 проведени избора в Латинска Америка, 20 от представителите, партиите и кандидатите не са успели да продължат своите политики, след като са загубили изборите, или не са се явили на тях по различни причини.

Той отбеляза, че левите политики са традиционно силни в Латинска Америка, където се борят с бедността, с лошото образование, с липсата на избор. По думите му това са добри политики за дългосрочно справяне с престъпността, но в несигурна ситуация имат подкрепа и за авторитарни лидери, които залагат на масови арести и разследвания. „Не е изненадващо, че Наиб Букеле от Салвадор е най-популярният лидер в региона, макар въобще да не залага на демократични политики“, даде пример Цицелков от какво управление има нужда в момента обществото.

Политическият анализатор посочи, че догодина в Перу предстоят както президентски, така и парламентарни избори, и напомни, че перуанците са се „предвижвали между по-леви, по-либерални политики и необходимостта от твърда ръка срещу екстремистите, с каквито тази държава е по-известна.

"Там спечели един учител от местен произход, само че той много бързо беше суспендиран, тъй като опита да наруши конституцията и да вземе абсолютна власт. Това не му се получи и всъщност неговото вице – Дина Болуарте, която се представяше като либерал, в момента, в който взе властта, изведнъж стана много краен лидер, с изключително репресивни мерки потуши протестите, води много непопулярна политика, но не успя да спре развитието на престъпността", коментира Цицелков.