Страните от Персийския залив не могат да избягат от инфраструктурния рекет на Иран

Страните от Персийския залив нямат опция да избягат от инфраструктурния рекет на Иран и това ще доведе до ерозия на доверието спрямо САЩ. Това мнение изрази доц. Красен Станчев, икономист, основател на Института за пазарна икономика, в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria.

„Новината за примирието между САЩ и Иран означава, че ще се засили контрола върху Ормузкия проток от страна на Иран. Макар цените на петрола да паднаха веднага, усещането за риск ще се запази, което ще бута нагоре разходите за енергоносители“, прогнозира той.

По думите му Иран в момента получава изключителни права върху протока. Страната може да излезе дори по-силна от конфликта чрез инфраструктурен рекет. Доц. Станчев посочи, че „това видяхме от заплахите на Иран да атакува енергийната инфраструктура на съседите си“.

Според икономиста един от големите проблеми след тази война ще бъде, че е много лесно да разрушаваш, а е трудно да се защитаваш от разрушение.

Красен Станчев не очаква цените да се покачат много спрямо други периоди, но предполага, че разходите за отбрана ще се увеличават заради нарастващата несигурност. „Големият въпрос е откъде ще дойдат парите за отбрана. Това, което първо ще се случи, е, че важните правителствени задачи като отбрана ще трябва да бъдат финансирани чрез разпускане на паричната и фискалната политика“, коментира икономистът.

Доц. Станчев обясни, че Европейският съюз обмисля няколко мерки, една от които е ЕС сам да стане длъжник. „С други думи, правим нещо, което не е правилно, и чакаме някой да вземе заем, за да се компенсират загубите. Това е дилема на затворника“, определи икономическата ситуация той.

Икономистът отбеляза и друг вариант – да се намаляват разходи, свързани със социалната държава. „В ЕС средно този тип разходи са около 20% – една пета от всички разходи, което не е тривиален проблем. Оттам могат да се вземат средства за увеличаване на разходите за отбрана“, даде пример той.

Доц. Станчев подчерта, че това, което наистина влияе на цените на енергоносителите, е очакването за несигурност при променените вериги на доставки заради кризата в Иран.

Какви са най-големите рискове за ЕС? Ще може ли администрацията на Тръмп да контролира ситуацията, след като през 2023 г. САЩ не подкрепи промени за работата на ООН? Кой печели от войната в Близкия изток? На какво се дължат турбуленциите в българската икономика?

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да гледате тук.