Урокът от Украйна за Тръмп: Военното господство отваря водни пътища

Докато администрацията на американския президент Доналд Тръмп се опитва да намери начин да отвори отново Ормузкия проток, без да изпраща сухопътни войски, вниманието се насочва към подкрепеното от ООН споразумение, сключено с Украйна и Русия през 2022 г., в опит да се възобнови износът на критично важно зърно.

Месеци преговори доведоха до споразумението, което отблокира жизненоважния канал за морски износ за известно време. В крайна сметка беше необходима военна сила, за да остане този път отворен. Морските дронове на Украйна принудиха руския флот да се оттегли от корабните пътища през 2024 г., което позволи на селскостопанския износ да се върне почти до предвоенните нива, пише Wall Street Journal.

Тази история разкрива границите на дипломацията във военно време и посочва необходимостта от военен фактор, който да промени правилата на играта. Това е поучителна история за президента на САЩ, тъй като той се стреми към бърз край на войната.

„Терористичните режими споделят най-добри практики. Това, което Иран прави днес в Ормузкия проток, Русия направи вчера в Черно море“, коментира украинският външен министър Андрий Сибиха в четвъртък по време на международна среща за пролива.

„Проблемът е, че Иран е проучил грешките на Русия и се е поучил от тях“, добавя Сибиха.

Преди войната през Ормузкия проток преминаваше една пета от световните петролни доставки. Иран затвори пролива чрез заплахата от дронове, ракети и малки моторници, което удари сериозно световната икономика.

Миналия месец ръководителят на външната политика на Европейския съюз (ЕС) Кая Калас заяви, че е обсъдила идеята за възпроизвеждане на черноморския модел в Ормузкия проток с генералния секретар на ООН Антонио Гутериш. Иран се придържа към позицията си, която забранява на неприятелски настроени страни да навлизат в Персийския залив, и ще изисква от корабите, преминаващи през пролива, да плащат за преминаване.

Тръмп настоява западните съюзници да наложат контрол над пролива от Иран със сила.

Украинският президент Володимир Зеленски посочва, че страните от Персийския залив са поискали да научат повече за опита на страната му в създаването на Черноморски коридор по време на посещението му в Близкия изток миналата седмица. Той отбелязва, че дипломатическите решения оставят другата страна с предимство.

Когато Русия започна войната в Украйна през 2022 г., нейният флот заплаши пристанището в Одеса и спря потока от зърно и друг износ, който захранва икономиката на Украйна. Киев трябваше спешно да намери алтернативи, затова заложи на по-скъпия сухопътен транзит през западните си съседи и пренасочи част от износа към по-плитките речни пристанища.

„Беше необходимо да се поддържа функционирането на критични сектори... и да се предотврати колапсът на икономиката“, коментира Юрий Васков, заместник-министър на инфраструктурата по това време.

Въпреки временните мерки последствията все още се усещат от развиващите се страни заради парализираните морски пристанища в Одеска област на Украйна. Основно развиващи се икономики разчитат на внос на украинско зърно, а недостигът повиши цените и изостри недостига на храни.

През април същата година посещенията на Гутериш в Украйна, Русия и Турция дадоха началото на тримесечен процес за изготвяне на формулировки, които да удовлетворят всички страни и да позволят износът на зърно по море да се възобнови. Споразуменията бяха сключени с всяка страна и обхващаха селскостопански продукти. Речните пристанища на Украйна обслужваха другия износ, който не беше обект на сделката.

В началото износът се възобнови, но Русия започна да отлага инспекциите, които беше упълномощена да извършва по силата на споразуменията. Когато Русия отказа да поднови сделката през 2023 г., морският износ отново спря, тъй като никой външен орган не беше в състояние да гарантира сигурността на корабите.

След това се задействаха морските дронове на Украйна. Те унищожиха или повредиха около една пета от корабите на флота, според британското министерство на отбраната. Това принуди Русия да изтегли останалите. След това този канал за износ на зърно отново бавно се отвори.

Общият обем на стоките, преминали през украинските пристанища, се увеличава до 97,2 млн. метрични тона през 2024 г. от 62 млн. тона през 2023 г., според украинската пристанищна администрация.

Русия продължава да извършва атаки на далечни разстояния срещу експортните центрове на Украйна с експлозивни дронове и ракети. Въпреки това около 90% от селскостопанската продукция на Украйна сега се изнася по море, което е близко до предвоенното ниво от 94%, според украинското правителство.

Различията в географията и военните способности на страните означават, че не всички уроци могат да бъдат приложени от Черно море в региона на Ормузкия проток. Експерти и официални лица казват, че военноморският ескорт на танкери през водния път във военна зона би бил почти невъзможен, тъй като тесният проток разширява арсенала от оръжия, които Иран би могъл да използва, и усложнява евентуален военен отговор.

За да отключи собствения си износ, Украйна се насочи към руския Черноморски флот. Иран, след ударите на САЩ и Израел по военноморските му активи, избра асиметричен подход, който разчита на наземни противокорабни ракети, дронове и рояци малки атакуващи кораби.

Сибиха казва, че силният пробив на блокадата от страна на Украйна е стратегически урок за Близкия изток. „Успяхме, защото действахме решително – и точно такъв начин на мислене е нужен на света днес“, посочва той.