Кой печели и кой губи от затварянето на Ормузкия проток?

Затварянето на Ормузкия проток и произтичащото от това покачване на световните цени на петрола и горивата носят финансови облаги на Иран, Оман и Саудитска Арабия. Другите държави от региона на Персийския залив, които нямат алтернативни маршрути за доставки, загубиха милиарди долари, посочва се в анализ на Ройтерс.

Иран на практика затвори протока, през който преминава около една пета от световните потоци от петрол и втечнен природен газ, заради американските и израелските въздушни удари срещу страната, започнали на 28 февруари 2026 г.

По-късно Техеран заяви, че ще позволи транзит на кораби, които нямат връзки със САЩ или Израел. В резултат на това някои танкери успяха да прекосят водния път, но енергийните пазари все още търпят безпрецедентни смущения. Суровият петрол сорт „Брент“ поскъпна с 60% през март, което е рекордно месечно увеличение на цената.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заплаши Иран с „ад“, освен ако Техеран не сключи сделка, която да отвори Ормузкия проток.

Географията е определяща

Ако голяма част от света е изправена пред рязко покачване на инфлацията и икономически щети от покачването на цените на енергоносителите, то за производителите на петрол от Близкия изток въздействието зависи от тяхната география.

Въпреки че Иран контролира пролива, Оман, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства (ОАЕ) могат да го заобиколят чрез тръбопроводи и пристанища.

Износът от Ирак, Кувейт и Катар обаче е блокиран, тъй като страните нямат алтернативни пътища до международните пазари.

След последните заплахи на Тръмп ирански представител коментира пред Ройтерс, че ислямската република няма да отвори пролива като част от временно прекратяване на огъня. Иран отхвърли и предишните ултиматуми на Тръмп с мотив, че няма намерение да се унижава.

Някои анализатори казват, че войната между САЩ и Израел срещу Иран в известен смисъл е укрепила Техеран. „След като Иран затвори Ормузкия проток, до такава ситуация може да се стигне и в бъдеще и това представлява сериозна заплаха за световната икономика“, коментира Нийл Куилиъм, асоцииран сътрудник в мозъчния тръст Chatham House. Според него „духът е изпуснат от бутилката“.

Международната агенция по енергетика (МАЕ) определи конфликта като най-големия шок в енергийните доставки в света досега. Агенцията отчита спиране на доставките на над 12 млн. барела петрол на ден и щети на около 40 енергийни съоръжения.

Анализът на Ройтерс на данните за износа за март установява, че очакваните приходи от износ на петрол на Ирак и Кувейт са спаднали с около три четвърти на годишна база. Обратно, приходите на Иран са се увеличили с 37%, а на Оман – с 26%. Приходите от петрол на Саудитска Арабия са нараснали с 4,3%, докато тези на ОАЕ са се свили с 2,6%, тъй като скокът на цените е компенсирал по-ниските обеми.

Оценките използват обеми на износ от фирмата за проследяване на кораби Kpler и данни на JODI, умножени по средните цени на петрола сорт Брент и сравнени с периода отпреди година. Сортът Брент е използван за опростяване, въпреки че голяма част от петрола от Залива се оценява на базата на други бенчмаркове, които в момента се търгуват със значителни премии.

Саудитска Арабия получава по-високи данъци и такси

За Саудитска Арабия по-високите цени означават увеличени такси и данъци от държавния петролен гигант Aramco, който е предимно собственост на правителството и неговия суверенен фонд.

Това е положително за кралството след големите разходи за проекти, предназначени да диверсифицират приходите от петрол и допринесли за формирането на бюджетен дефицит.

Aramco отказва да коментира изчисленията на Ройтерс. Представители на другите страни и техните петролни компании не са отговорили на искания за коментар.

Тръбопровод от времето на Ирано-иракската война спасява част от износа

Най-големият тръбопровод на Саудитска Арабия е 1200-километровата връзка изток-запад, построена през 80-те години на XX век по време на войната между Иран и Ирак, за да заобиколи Ормузкия проток. Той свързва източните нефтени находища с пристанището Янбу в Червено море и работи с разширен капацитет от 7 млн. барела дневно.

Aramco използва около 2 млн. барела на ден на вътрешния пазар, което оставя приблизително 5 млн. барела на ден за износ. Средните товари в Янбу са почти 4,6 млн. барела на ден, почти до капацитета на съоръжението, показват данни за корабоплаването.

Общият износ на саудитски суров петрол е спаднал с 26% на годишна база през март до 4,39 млн. барела на ден, показват данни на Kpler и JODI. По-високите цени обаче увеличават стойността на този износ с приблизително 558 млн. долара на годишна база. Рияд превантивно увеличи износа през февруари до най-високото му ниво от април 2023 г. насам в случай на атака на САЩ срещу Иран.

Въпреки предимството на тръбопровода Саудитска Арабия е уязвима на потенциални удари от Иран или съюзниците на ислямската република в Йемен – бунтовниците хути. Целите са енергийната инфраструктура на страната и корабите, които преминават през пролива Баб ел-Мандеб към Червено море.

Ирак отчита най-силен спад на износа

ОАЕ са до известна степен защитени благодарение на петролопровода Хабшан-Фуджейра с капацитет от 1,5-1,8 млн. барела на ден, който заобикаля Ормузкия проток. Очакваната стойност на износа на петрол спада с над 174 млн. долара на годишна база през март.

Пристанището Фуджейра е подложено на серия от атаки, довели до спиране на товаренето.

Сред производителите от Персийския залив приходите на Ирак спадат най-много – със 76% до 1,73 млрд. долара. Следва Кувейт със 73% спад до 864 млн. долара. Иракският държавен петролен търговец SOMO заяви на 2 април, че приходите от петрол за март са около 2 млрд. долара, което е близо до оценката на Ройтерс.

И двете страни вероятно ще претърпят още по-рязко свиване на износа през април, тъй като през март някои техни товари успяха да отплават в ранните дни на конфликта. Танкер, натоварен с иракски суров петрол, освен това премина през пролива миналата седмица, след като Иран заяви, че Ирак ще бъде освободен от ограниченията за преминаване през пролива.

Адриана Алварадо, вицепрезидент по държавните рейтинги в Morningstar DBRS, коментира, че правителствата на страните от Персийския залив имат възможност да укрепят финансите си и могат или да се възползват от фискални спестявания, или да се обърнат към финансовите пазари, за да емитират дълг.

„Освен Бахрейн, държавите от Персийския залив имат достатъчно фискален простор, за да се справят с шока, като държавният дълг е на умерени нива под 45% от БВП“, добавя тя.

В дългосрочен план обаче въздействието на кризата в региона остава неясно. Някои петролни компании и западни политици лобират за увеличаване на инвестициите в изкопаеми горива, за да се опитат да се предпазят от шокове в доставките. Други анализатори казват, че възобновяемата енергия осигурява най-добрата защита.

Като ранен индикатор за това как кризата може да ускори преодоляването на зависимостта от петрола миналата седмица френската TotalEnergies и подкрепяната от ОАЕ държавна фирма за възобновяема енергия Masdar обявиха съвместно предприятие на стойност 2,2 млрд. долара. Дейността му ще е бързо внедряване на възобновяема енергия в девет азиатски страни.