Бунтовете в Дъблин показаха гнева на ирландските младежи заради жилищната криза

В мразовита вечер в Дъблин миналия месец правителството и полицията се оказаха напълно неподготвени, когато избухнаха ожесточени бунтове няколко часа след нападение с нож близо до оживена пътна артерия в града, пише Bloomberg.

Бунтовете имаха антиимиграционен оттенък, в задната част на автобус беше изписана думата „вън“ и той беше подпален, а метежниците скандираха антиимиграционни лозунги.

Но досега Ирландия, с нейната стабилна и отворена икономика и почти пълна заетост, успяваше да предотврати развиването на мащабно крайнодясно движение, за разлика от много други европейски страни.

Бунтът беше породен отчасти от дезинформация и разпространявани в интернет слухове за възможен чуждестранен нападател въпреки липсата на каквито и да било доказателства. Но вълненията бяха предизвикани и от по-дълбоко недоволство сред младите хора, които се задъхват от бързо растящите цени и имат отчаяна нужда от достъпни жилища.

За ирландското правителство вторичните трусове все още продължават. Министърът на правосъдието Хелън Макентий оцеля при вот на недоверие във вторник вечерта на фона на засилените дебати за реакцията на правителството и причините под повърхността за недоволството. 83 депутати гласуваха в подкрепа на Макентий, с трима повече от нужното за мнозинство.

Депутатите от опозицията критикуваха реакцията на полицията, а някои посочиха по-дълбоки обществени проблеми.

Макар че антиимиграционните сили бяха масово обвинявани за насилието, крайната десница „се внедри сред младите мъже и се възползва от съществуващото недоволство сред тях“, коментира Кевин Кънингам, преподавател по политология в университета в Дъблин и основател на Ireland Thinks, която прави статистически изследвания. Жилищата и разходите за живот са основните проблеми, очертани в допитванията, отбелязва Кънингам. „В Ирландия има значителна жилищна криза“, допълва той.

Недостигът на жилища води до бърз ръст на цените както на наемните жилища, така и на домовете за продажба в Ирландия. Едва по-рано тази година последиците от по-високите лихви и натискът от разходите за живот доведоха до спад на цените за първи път от почти три години в Дъблин, сочат данни на статистическата агенция.

По-рано тази година премиерът Лео Варадкар заяви, че Ирландия изпитва недостиг от 250 хил. жилища под наем. Доклад от миналия месец показа, че средният наем в нов наемен договор е нараснал с 18% спрямо съществуващите договори и правителството обеща да изгражда средно 33 хил. нови жилища всяка година от 2021 до 2030 г. Но заради растящия брой бежанци и кандидати за убежище планът може би вече не е достатъчен.

„Недоволството от имиграцията до голяма степен се свежда до жилищата. Имаме нужда хората да работят, нуждаем се от тези хора. Но въпросът къде ще живеят те е аргументът, който се използва от крайната десница“, отбелязва анализаторът на жилищната политика Лоркан Сир и допълва, че участниците в бунтовете са опортюнисти.

Правителството обеща да отговори на предизвикателствата зад бунтовете. В изказване пред парламента във вторник вечерта вицепремиерът Майкъл Мартин заяви, че насилието „не може да бъде толерирано в нашата демократична република. Предизвикателство за всички ни е да покажем, че имаме политики, които могат да отговорят на сериозните проблеми в сектора с неотложност и внимание върху действията".

Въпреки това според Сир лошата жилищна политика „е била използвана или се използва от крайната десница като причина да не се приемат хора, които сме морално или правно задължени да приемем в страната“.

Секторът на социалните жилища е най-тежко засегнат и макар правителството да постигна целта за нови жилища миналата година, целта за социални жилища не е постигната. Вниманието на политиката е насочено към наемния сектор, „където институционалните инвеститори получават благоприятно данъчно третиране за наемите“, казва Сир.

Подслоняването на бежанци и кандидати за убежище не се отразява на жилищния сектор, счита Кънингам и отбелязва, че повечето хора са приютявани в хотели. Дори през 2016 г., когато имиграцията „беше проблем номер едно в повечето европейски страни, жилищата бяха най-важният въпрос за избирателите. Те все още са най-важните проблеми за избирателите днес“, допълва той.