На тясно живеят близо 1/3 от българите и почти толкова от гражданите на трети страни в ЕС

Около една трета от жителите на трети страни живеят в пренаселени домове в Европейския съюз (ЕС). Почти толкова са и българите, които живеят в недостатъчно широки домакинства в собствената си държава, показват данни на Евростат.

През 2023 г. 34,2% от хората от трети страни, пребиваващи на територията на ЕС, са живеели в пренаселени домове. Това означава, че броят на стаите, с които са разполагали, не е отговарял на размера на домакинството. Актуалните данни на Евростат показват, че делът им се е увеличил спрямо 2022 г., когато е бил 32,9%.

За сравнение, делът на европейските граждани, които живеят в пренаселени домакинства в собствената си страна, е средно 13,7% през миналата година и е намалял с 0,2 процентни пункта спрямо 2022 г. В рамките на 10 години процентът на хората, живеещи в пренаселени домакинства в рамките на собствената си държава, е спаднал от 15,9% до 13,7%. За сметка на това делът на чужденците в по-лоши битови условия се е увеличил от 32,6% до обявените 34,2%.

Данните на Европейската статистическа служба показват, че 20,8% от жителите на ЕС, които пребивават в други държави от общността, са били част от пренаселени домакинства, като се наблюдава лек ръст спрямо отчетените през 2022 г. 20,5%.

Условията в България

Що се отнася до нашата страна, данните са оскъдни. Липсва информация за това в какви домакинства живеят хората от други европейски държави на територията на страната. Делът на гражданите на трети страни в несъответстващи на размера на домакинството домове, е 18,5%. Информацията обаче е съпътствана от забележка на Евростат, че данните са с ниска достоверност.

За сметка това българите, които живеят в пренаселени домакинства в собствената си страна, е 30,4%. На този фон 83% от хората на възраст над 18 г. у нас разполагат със собствено жилище (на 7-мо място в ЕС по този показател при средно близо 70% за ЕС). 

Къде е най-пренаселено

Най-голям е делът на живеещите в несъразмерни на броя хора в домакинството жилища в Полша (53,3%), Италия (50,7%), Швеция (48,3%) и Гърция (47,5%). Най-нисък е в Кипър (4%), Ирландия (9,1%) и Малта (10,8%).

Що се отнася до гражданите на ЕС, настанени в други държави от европейската общност, най-сериозен е проблемът с пренаселените домове в Италия (39,9%), Гърция (33,1%) и Германия (24,9%). Най-малък е делът на живеещите в твърде малки домове в Малта (0,3%), Нидерландия (4,8%) и Кипър (5,4%).

По отношение на условията на живот в собствената държава, най-висок е делът на тези, които обитават пренаселени домакинства, в Латвия (37%), Румъния (35,2%) и Полша (31,5%). Най-ниски нива се наблюдават в Малта (1,0%), Кипър (1,4%) и Ирландия (2,0%).

През изминалата година 21% от гражданите от трети страни на територията на ЕС са били изправени пред значителна финансова тежест, свързана с разходите за жилище. Според данните на Евростат те са отделяли повече от 40% от доходите си за настаняване. За сравнение, това се отнася за 16,2% от европейците, пребивавали в друга държава от общността, и 8,3% от местните.