Кметовете на 12 европейски града призоваха ЕК за спешно решение на жилищната криза

След отлагането на жилищния план на Европейския съюз за 2026 г. 12 европейски столици и градове призоваха Брюксел да побърза и да предприеме спешни действия, за да реши жилищната криза, предава онлайн изданието eunews.it.

Те призоваха за незабавната отмяна на ограниченията върху жилищни инвестиции, произтичащи от Пакта за стабилност, и за преразпределянето на неизразходвани средства от националните планове за възстановяване и устойчивост за жилища. В по-дългосрочен план градовете настояват по-голям дял от средствата в кохезионните фондове да бъдат заделени за жилища в следващата многогодишна финансова рамка на ЕС.

Кметовете на Амстердам, Атина, Барселона, Будапеща, Париж, Рим, Варшава, Лисабон, Лион, Болоня, Гент и Лайпциг, в които живеят близо 15 млн. души, съобщиха, че ще представят извънреден жилищен план. Те се срещнаха с еврокомисаря по жилищната политика Дан Йоргенсен и с председателката на спациалния комитет за жилищната криза в Европейския парламент Дем Ирене Тинали.

12-те града начело с кмета на Барселона, социалиста Хауме Колбони, изразиха притеснение от „нарастващия недостиг на варианти за жилища за семействата с ниски и средни доходи, служителите от основните сектори и младите хора“. И на фона на криза, „която излага на риск самата легитимност на демокрациите ни и на европейския проект“, решението на Европейската комисия да не включи Европейския план за достъпни жилища в Годишната работна програма, представена преди две седмици, „не е добра новина“, коментират градоначалниците. Планът за правото на жилище, обещан от Урсула фон дер Лайен, не търпи отлагане, считат те.

Йоргенсен заяви, че иска да изчака препоръките на специалния комитет начело с Тинали преди подготовката на плана и обяви, че работи със заместник-председателя на ЕК, отговарящ за кохезията, Рафаеле Фито за удвояване на средствата, предназначени за жилищни политики от 7,5 млрд. на 15 млрд. евро. Тези средства трябва да бъдат насочени директно към местните власти и местните партньори, счита кметът на Париж Ан Идалго.

Но трябва да се направи повече, и то сега, така че да се позволят „повече инвестиции в социални и достъпни жилища от публичните институции на всички нива“, коментира Идалго. Тя предлага поемането на нов съвместен дълг чрез паневропейска инвестиционна платформа по модела на финансиране на Next Generation EU и задействане на клаузи в новия Пакт за стабилност, изключващи жилищните инвестиции от таваните за дефицита и дълга.

„Изключителните времена изискват изключителни мерки“, коментира кметът на Рим Роберто Гаултиери. Не само в области като общата отбрана или с пандемията от Covid-19. Междувременно „националните планове за възстановяване и устойчивост в европейските страни могат да осигурят незабавни средства под формата на неизразходвани ресурси и спестявания“, предложи кметът на Болоня Матео Лепоре.

Сред общите предизвикателства пред 12-те града е излезлият извън контрол туризъм, който е допринесъл за силния ръст на цените на наемите и значително е намалил предлагането на жилища през годините. Гуалтиери призна, че европейските правила за краткосрочните наеми са „много слаби“ и че ревизирането им е проблем. Но той също така посочи, че на национално ниво „кметовете трябва да получат законовите инструменти, които европейските ни колеги вече имат за регулиране на сектора“. Битката срещу краткосрочните наеми, започната от Колони в Барселона, е един от примерите.

Друг аспект от жилищната криза са празните жилища. „В Италия и в много европейски градове между 10% и 15% от частните жилища са празни“, коментира Лепоре. Макар че фискалната намеса остава отговорност на страните членки, средства от Брюксел може да помогнат да се предоставят гаранции на собственици на жилища, които не отдават имотите си под наем от страх, че няма да получат заплащане.

Жилищната криза има много жертви, предимно семейства с ниски доходи, работници, млади хора, възрастни хора, мигранти, бежанци и бездомни. Европейският план за достъпни жилища „не трябва да забравя никого“, предупреди заместник-кметът на Лион Пено Пайре. Освен това кризата има и политически аспект, подчертан отново от кмета на Болоня. „Крайната десница, популизмът се харесват на разочарованите хора в нашите градове. Затова, ако искаме да засилим доверието на гражданите в демокрацията, Европа трябва да предприеме действия“, счита Лепоре.