Поскъпването на долара е музика за ушите на Фед

Доларът поскъпва рязко спрямо основните световни валути, като се насочва към най-силния си ръст през календарната година от почти 40 години и третият най-силен, откакто президентът Ричард Никсън го извади от златния стандарт преди повече от половин век.

Дали обаче това ще разтревожи Федералния резерв? Ни най-малко, пише Ройтерс.

Точно обратното. При всички други равни условия силата на долара ще помогне за охлаждане на ценовия натиск чрез намаляване на разходите за внос и затягане на финансовите условия. И двете са желани цели за управителя на американската централна банка Джером Пауъл и колегите му, които се опитват да върнат инфлацията, достигнала 40-годишен връх, по-близо до целта на Фед от 2%.

Протоколите от политическата среща на Фед на 26-27 юли, на която американската централна банка повиши лихвения процент по федералните фондове със 75 базисни пункта за второ поредно заседание, показват, че политиците посочват съпротивлението на по-силния долар върху цените на вноса като един от малкото фактори, които вероятно ще върнат инфлацията под контрол.

Засилва се дебатът относно въздействието на долара върху инфлацията в САЩ след пандемията. Федералният резерв ще предпочете обменния курс да се повиши.

Доларът се движи около 20-годишен връх спрямо кошница от основни валути. Досега през годината той се повишава с 13,5% - най-силен ръст през календарната година от 1984 г. насам и третият най-силен от прекратяването на конвертируемостта на долара в злато през 1971 г. Това е най-големият дезинфлационен импулс от 2015 г. и мнозина смятат, че той само ще се засили поради разликите в лихвените проценти.

Фед се ангажира да повиши лихвите още повече, за разлика от централните банки в Япония и Китай. Народната банка на Китай сега върви в обратната посока.

Нещо повече, пазарите се обзалагат, че икономиката на САЩ ще бъде в по-добра форма от нейните енергийно притиснати партньори в Обединеното кралство и еврозоната през следващата зима. Ако се стигне до глобална рецесия, доларът е естественото убежище.

Икономисти от Societe Generale изчисляват, че поскъпването на долара от 10% води до спад на потребителската инфлация в САЩ с 0,5 процентни пункта за една година.

Според документ на Федералния резерв на Канзас Сити, публикуван на 17 август, поне досега силата на долара е имала доста ограничено влияние върху потребителските цени. Изчисленията показват, че поскъпването на долара от 8,5% от май миналата година е намалило около 0,2 процентни пункта от годишната основната инфлация. Допълнително поскъпване от 5% до края на следващата година ще увеличи съпротивлението до 0,33 процентни пункта.

Това обаче е доста меко въздействие върху потребителските цени. „Би било необходимо много по-значително поскъпване, за да се осигури значително съпротивление на вътрешната инфлация“, пишат авторите на доклада, озаглавен „Неотдавнашното поскъпване на щатския долар е малко вероятно да има голям ефект върху вътрешната инфлация“.

Докладът констатира, че силата на долара за укротяване на инфлацията днес може да е по-приглушена, отколкото в минали години, поради свързани с пандемията изкривявания на търсенето на внос в САЩ и нарушено предлагане. Ако централните банкери споделят това мнение, има основание да се каже, че те са напълно доволни от обменния курс и няма да имат нищо против той да се засили още. Стига темпото на поскъпване на долара да не е твърде бързо, за да предизвика по-широко разместване на финансовите пазари, разбира се.

Има признаци, че поскъпването на зелените пари започва да се усеща на финансовите пазари. Индексът на финансовите условия на Goldman Sachs в САЩ се повишава с 25,5 базисни пункта през последната седмица до 99,30. Най-големият единичен компонент, 10,2 базисни пункта, се дължи на долара.