Заместник-управител на ЕЦБ: Инфлацията обхваща все по-големи области на икономиката

Инфлационният тласък в еврозоната, предизвикан от войната в Украйна, засяга все по-големи области на икономиката, твърди заместник-управителят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Луис де Гиндос. Освен това растежът отслабва, заяви заместникът на Кристин Лагард по време на събитие в Мадрид в понеделник, цитиран от Ройтерс.

„Виждаме, че през третото и четвъртото тримесечие се наблюдава значително забавяне и може да се стигне до темпове на растеж, близки до нулата", уточнява той. Експертите очакват инфлацията във валутната зона да се повиши до рекордните 9,6% през този месец. През август инфлацията възлезе на 9,1%.

Ето защо в борбата с необузданата инфлация в еврозоната ръководителят на гръцката централна банка Янис Стурнарас се застъпи за постепенно и гъвкаво затягане на лихвените проценти. „Според мен ЕЦБ трябва да запази основните принципи на постепенност и гъвкавост, тъй като проблемът, пред който е изправена, е различен от този на Фед в САЩ", заяви членът на Съвета на Европейската централна банка (ЕЦБ) на икономическа конференция в Атина в понеделник.

Но връщането на лихвените проценти на неутрално ниво, което нито забавя, нито стимулира икономиката, не е достатъчно само по себе си за борба с инфлацията, каза той. Това е така, защото ръстът не се дължи на общото търсене, а на предлагането. 

Икономическият спад в общността от 19 държави до голяма степен е следствие от повишаването на цените на енергоизточниците и недостига на руски газ след войната в Украйна. Срещу такава ситуация, често наричана от икономистите "шок от предлагането", средствата на централната банка са ограничени. Затова според Стурнарас са необходими допълнителни мерки в областта на енергийната и фискалната политика на европейско равнище.

Сегашният управител на Хърватската централна банка Борис Вуйчич е твърдо убеден, че централните банкери трябва да действат агресивно. „Ясно е, че това е правилният път", каза той в интервю за Bloomberg News в Загреб, в което подкрепи последното увеличение на лихвения процент на ЕЦБ със 75 базисни пункта. „Както научихме в Хърватия през последните десетилетия, когато високата инфлация достигне двуцифрени стойности, тя сама по себе си може да се превърне в болест“. 

Вуйчич ще стане 26-ият член на Управителния съвет, когато Хърватия приеме еврото в края на годината. Триумфът на присъединяването на някога разкъсваната от войни страна е горчив в епоха, в която на континента отново бушува война и се разгаря енергийна криза, довела до инфлация от над 9% в еврозоната и 12% в Хърватия.

В борбата си с галопиращата инфлация Европейската централна банка (ЕЦБ) наскоро повиши лихвените проценти с необичайно голям темп - с 0,75 процентни пункта. Това е най-голямото увеличение на лихвените проценти от въвеждането на еврото през 2002 г. насам.

Рязкото повишение има за цел да потисне търсенето и да предотврати опасността от трайно нарастване на инфлационните очаквания. Следващата среща на централната банка на еврозоната за определяне на лихвените проценти е насрочена за 27 октомври.