Колинс от Фед: Инфлацията в САЩ може да е достигнала своя пик

Ръководителят на клона на Федералния резерв в Бостън Сюзън Колинс смята, че инфлацията в САЩ, която достигна 40-годишен връх, може би е достигнала своя пик. „Смятам, че е много вероятно инфлацията да е достигне своя връх, а може би вече го е достигнала", заяви тя в понеделник, след като говори пред местната търговска камара в Бостън.

Някои от предизвикателствата, свързани с недостига на доставки, отшумяват. "Надявам се това да продължи", каза тя в първия си публичен коментар, откакто пое позицията си, предава Bloomberg. 

Последният темп на нарастване на цените в САЩ беше 8,3%. Федералният резерв се стреми към 2,0% годишна инфлация като идеален темп за икономиката.

Колинс, първата чернокожа жена начело на регионална банка на Фед, ще гласува през година във Федералната комисия за открития пазар, която определя паричната политика.

През миналата седмица представителите на Фед повишиха лихвените проценти със 75 базисни пункта на третото поредно заседание, с което основния лихвен процент достигна диапазона от 3% до 3,25%. Медианните прогнози показват, че централните банкери предвиждат лихвените проценти да достигнат 4,4% до края на тази година и 4,6% през 2023 г., което е по-ястребова промяна в техния т.нар. точков график, отколкото се очакваше. 

Прогнозите предполагат затягане на лихвените проценти през тази година от още 125 базисни точки, което е знак, че политиците продължават агресивната си кампания за затягане, опитвайки се да укротят най-горещата инфлация от едно поколение насам. Но, говорейки пред репортери след заседанието, председателят на Фед Джером Пауъл заяви, че не са вземани решения относно размера на бъдещите увеличения на лихвите и подчерта, че доста голяма група банкери предпочитат да вдигнат лихвите само с един процентен пункт до края на годината. 

Колинс, която встъпи в длъжност през юли, не уточни колко силно затягане е необходимо според нея, за да се контролира инфлацията, която според нея „остава твърде висока". 

Пауъл и други банкери признават, че усилията им за охлаждане на цените могат да причинят проблеми за бизнеса и домакинствата, включително загуба на работни места. Засега пазарът на труда остава силен, като безработицата възлиза на 3,7%, но политиците прогнозират, че през следващата година тя ще нарасне до около 4,4%.

В понеделник Колинс намекна за тези рискове, като посочи, че работниците в неравностойно положение могат да пострадат още повече.

„Предвиждам, че постигането на ценова стабилност ще изисква по-бавно нарастване на заетостта и малко по-високо равнище на безработица", каза Колинс. „Приемам много сериозно факта, че безработицата е болезнена и че разходите за нея са непропорционално концентрирани сред групи, които традиционно са били маргинализирани“, посочи тя. 

Въпреки това тя заяви, че предприятията и домакинствата разполагат със силни баланси, което може да намали вероятността от значително намаляване на разходите и инвестициите при повишаване на лихвените проценти. Колинс каза също, че тъй като много предприятия не разполагат с достатъчно персонал, по-бавният растеж може да има по-слабо въздействие върху заетостта. 

Според нея все още е възможно Фед да постигне „меко приземяване", при което търсенето се забавя, за да влезе в по-добър баланс с предлагането, но безработицата се увеличава само умерено.  Колинс се присъедини към Фед в Бостън след 15 години работа в Мичиганския университет. Снимка: Bloomberg

„Вярвам, че можем да постигнем това, но смятам, че е важно да се признае, че има рискове и от двете страни", каза Колинс в частта за въпроси и отговори на събитието. 

Колинс се присъедини към Фед в Бостън след 15 години работа в Мичиганския университет, където последно заемаше длъжността ректор, а преди това беше декан на Училището за публични политики "Джералд Р. Форд".