Ами ако относителният спад на щатските акции не е временен?

Не е трудно да се разбере защо краткосрочните рискове са на челно място в ума на инвеститорите в американски акции. Макар несигурността относно следващите ходове на Федералния резерв да не е достатъчна, за да помрачи перспективите, безпокойство сега предизвикват банковите фалити и политическото противопоставяне около тавана на дълга, пише пазарната редакторка за САЩ на Financial Times Дженифър Хюз.

Но може би по-дългосрочните рискове за относителното представяне на американските акции в сравнение с други пазари трябва да мигат повече в радара на инвеститорите.

„Оценките в САЩ са много по-лоши, отколкото другаде“, посочи Карън Карниол-Тамбур, инвестиционен директор в Bridgewater Associates, на годишната среща на Milken Institute в Лос Анджелис миналата седмица.

Мениджърът на най-големия хедж фонд в света очерта картина на американските пазари там, където са били, но вече не са. „Обикновено, когато имате компании, които печелят толкова дълго, това се оценява“, добави тя. „Имахме този дълъг период, в който особено американските технологични фирми „изядоха всичко“. Сега това е напълно отразено в цените“. Карниол-Тамбур твърди, че е трудно американските акции да имат повече тегло в инвестиционните портфейли от това в момента.

Американските акции днес представляват малко под половината от капитализацията на световния фондов пазар спрямо около една трета през 2010 г., според Absolute Strategy Research. Делът е по-нисък, отколкото по време на периоди на бум като дотком балона, но това едва ли е голямо успокоение. А през последните няколко месеца други фондови пазари изпревариха САЩ. Щатският индекс S&P 500 се повиши с 8% за шест месеца, но FTSE Eurofirst 300 нарасна с почти 25% в долари, като дори японските „сини чипове“ са с 16% нагоре.

И все пак оценките в САЩ остават високи. Един дългосрочен показател е циклично коригираното съотношение цена/печалба (Cape). Тази мярка сравнява цените със средните печалби за предходното десетилетие и често се цитира от по-дългосрочно ориентирани инвеститори като ключов показател. За американския референтен индекс S&P 500 текущото съотношение на Cape е малко под 29 спрямо дългосрочна средна стойност от около 17. Нищо чудно, че фондовите мениджъри в САЩ, обикновено силно фокусирани върху вътрешния пазар, се стремят да повишат присъствието си в чужбина, както съобщи FT миналия месец.

Колкото по-високи са вече оценките, толкова по-трудно е да се изтръгне повече доходност. Дългосрочната връзка между Cape и представянето предполага годишна обща възвръщаемост от едва 3 до 5 процента през следващото десетилетие, смята Иън Харнит, съосновател и главен инвестиционен стратег в Absolute Strategy Research.

Като вземем предвид вероятния доход от дивиденти, толкова слабите числа повече или по-малко предполагат, че индексът ще стагнира. Харнит посочва, че е имало няколко периода, през които е отнело десетилетие - или повече - реалната възвръщаемост да стане положителна. „Не това искат да чуят хората, но не би трябвало да е изненада при тези повишени оценки“, казва той.

Например Харнит изтъква, че са били необходими 11 години на инвеститорите, които са закупили американски акции през декември 1974 г., за да видят възвръщаемостта им в реално изражение да стане положителна и 13 години на тези, които са избрали акциите в края на дотком балона през август 2000 г.

Инвеститорите в акции с космически надежди обикновено не се притесняват от валутния курс, но доларът има потенциала да бъде голям пазарен фактор. Статутът му на убежище е огромна подкрепа за привличането на средства от чужбина в американски акции и облигации. Между март 2008 г. и септември 2022 г. доларът нарасна с 60 процента спрямо кошница от основните валути, като се покачи дори по време на финансова криза, причинена от САЩ. Но тази година той се понижи с 4 процента след първите сътресения при регионалните банки в САЩ през март.

„Имаше връзка между долара, американските активи и икономиката“, казва Джулиън Бригдън, съосновател и ръководител на изследванията в MI2 Partners. „Това беше положителен кръг, но сега може да се превърне в повратна точка.“

Но обратната страна - винаги има такава - на нежеланието да се влагат повече пари в САЩ е намирането на друг голям пазар с дългосрочен потенциал. Еврозоната със сигурност е в подем, с неочаквано оживена икономика и облекчението, че войната на Русия срещу Украйна не я удря по-силно.

Но отклоняването на средства от САЩ в дългосрочен план означава да сте уверени, че възвръщаемостта в еврозоната ще изпреварва стабилно американската. Това е голямо очакване от регион с история на слаб растеж и по-малко добре представящи се компании като производителя на луксозни стоки LVMH, който току-що стана първата акция в Европа, достигнала пазарна капитализация от 500 милиарда долара.

Има я и Азия, а в нейните рамки - Китай. Възстановяването на тези фондови пазари продължава, но с подчертана липса на ентусиазъм от страна на американските инвеститори, тъй като геополитическото напрежение се усилва. „Ние водим много разговори с клиенти, но с изключение на няколко големи мениджъри на активи, повечето хора смятат, че регионът не е за инвестиране в момента“, коментира един ръководител на търговията в голяма банка.

Нямаше много страхотни предложения за алтернативни дестинации на събитието на Milken, a и не всички, които се радват на слънчевите лъчи на Западния бряг, се съгласиха с Карниол-Тамбур. Но колкото по-дълго заглавията в САЩ продължават да отбелязват слабите банки и политическите спорове за дълга, толкова повече инвеститорите ще задават основателни въпроси относно дългосрочната перспектива за техните американски акции.