Инвеститорите трябва да изоставят наръчника от близкото минало

Пазарите са склонни на уклон към последните събития. Те обикновено приемат, че това, което ще се случи в бъдеще, ще отразява онова от близкото минало. Тази година е добър пример, тъй като инвеститорите предполагат, че световната икономика ще се върне към предпандемичния си ход и продължават да следват старите практически правила, пише за Financial Times Карън Уорд, главен пазарен стратег за Европа, Близкия Изток и Африка в JPMorgan Asset Management.

Наративът през по-голямата част от предпандемичния период беше, че ниският растеж води до ниска инфлация, тя - до ниски лихвени проценти, а ниските лихви свиват кредитните разходи, което на свой ред повишава оценките на акциите, особено тези на растежа, като технологичните компании.

Пазарите се опитаха да наложат този мироглед многократно през последната година. Доходността на 10-годишните ДЦК на САЩ се понижи до 3 процента на няколко пъти, преди данните за растежа и инфлацията да я тласнат обратно нагоре. Това допринесе за колебания в оценката на растежните акции, които могат да бъдат чувствителни към промените в доходността на базовите ДЦК, които се използват за дисконтиране стойността на бъдещите им печалби.

Инвеститорите трябва да спрат и да признаят, че комбинацията от пандемията и инвазията на Русия в Украйна промени структурно световната икономика. Инфлацията ще бъде по-висока и по-волатилна. Преминахме от свят на изобилие към свят на недостиг.

Изобилието от последните няколко десетилетия се дължеше до голяма степен на няколко положителни шока в предлагането. Влизането на Китай в Световната търговска организация през 2001 г. вкара огромен брой сравнително евтини работници в глобалната верига за доставки. Значително увеличеният добив на петрол и газ в Северна Америка понижи цените на енергията и намали способността на ОПЕК да генерира икономическа и инфлационна нестабилност. Глобализацията запази инфлацията ниска и стабилна.

Ситуацията обаче вече е различна. Промяната в глобалните вериги на доставки и надпреварата за електрифициране на икономиките, от съображения както за климата, така и за енергийна сигурност, вероятно ще окажат натиск нагоре върху цените на стоките за известно време. Шоковете, свързани с климата, вероятно ще генерират натиск върху разходите, не на последно място поради волатилността в цените на храните.

Освен това растежът ще бъде по-равномерно разпръснат по сектори и географски региони. Това се дължи на друга значима промяна, настъпила през последните две години: подходът на правителствата към дълга. Политическият наратив се измести от строги икономии към „качествено възстановяване“. Това е особено забележима промяна в Европа, където фискалните ограничения действаха като значима спирачка за икономическата дейност през по-голямата част от миналото десетилетие. 

Следователно инвеститорите трябва да коригират нагласите си по най-малко три начина: първо, корелацията между акции и облигации няма да бъде надеждно отрицателна по начина, по който беше през по-голямата част от последните две десетилетия. Казано просто, когато липсваше инфлация, централните банки трябваше да се съсредоточат само върху растежа. Когато перспективите за печалбите се помрачаваха, те съответно намаляваха лихвите. Това водеше до отрицателна корелация между спадащите акции и покачването на цените на облигациите (които поскъпват при снижаване на лихвите – бел. прев.) Съчетаването на акции с облигации беше достатъчно за диверсификация на портфейла по протежение на икономическия цикъл. При най-малко временното завръщане на инфлацията тази корелация ще бъде нестабилна.

В резултат на това инвеститорите се нуждаят от други инструменти за надеждна диверсификация, като 2022 г. предоставя добро ръководство за наличните опции, повечето от които са на непубличните пазари. Алтернативни сектори като основната инфраструктура и дърводобива предлагат най-надеждната подкрепа за стойността на портфолиото по време на инфлационен шок.

Второ, след като доходността на облигациите остава по-висока, значението на дисконтовата ставка се завръща. Една от последиците е, че инвеститорите трябва да придават повече тежест на краткосрочните печалби и по-малко на дългосрочните (които след дисконтирането при висока ставка имат по-малко тегло – бел. прев.) Растежните акции (с по-отдалечени в бъдещето печалби – бел. прев.) е малко вероятно да се възползват от евентуалния попътен вятър на нулеви или отрицателни дисконтови ставки. Това прави технологичния сектор по-уязвим към потенциално разочароващи печалби, особено ако изкуственият интелект не се окаже новото икономическо чудо, което изглежда е калкулирано в цените в момента.

Трето, портфейлите трябва да бъдат по-регионално диверсифицирани при всички активи. Последното десетилетие се характеризираше с „изключителността на САЩ“ – откъм номинален растеж, лихвени проценти, представяне на фондовия пазар и валутата им. Тъй като Европа се движи по много различен фискален и монетарен път, очаквам занапред тя да не изостава толкова като икономическо представяне и състояние на пазара на активи, пише Уорд.

Инвеститорите трябва да спрат да разчитат на идеи, които са работили през миналото десетилетие. Светът се промени и решенията за разпределение на активите трябва да го последват, завършва авторката.