Защо трябва да внимаваме при избирането на пазарни индекси?

Акциите с огромна пазарна капитализация обсебват своите индекси, изкривявайки в някои случаи тяхната полезност като пазарни показатели за инвеститорите, пише за Financial Times Рупак Гос, съветник на финтех компании и бивш финансов анализатор.

Най-широко използваният индекс в света е S&P 500, който се предполага, че е широк барометър на американския фондов пазар, но все повече е доминиран от малък брой технологични гиганти. Тази година S&P 500 се повиши с около 10%, но голяма част от възвръщаемостта му се дължи на Apple, Microsoft, Amazon, Alphabet, Nvidia, Meta и Tesla. Подобна тенденция може да се види и при Nasdaq 100.

Тези седем акции сега представляват около 29% от пазарната капитализация на S&P 500 и 60% от Nasdaq 100. Анализаторите на JPMorgan през юли казаха, че подемът на акциите в САЩ се дължи на най-голямата концентрация при нарастващ фондов пазар от 90-те години насам.

Тъй като пазарните вълни идват и си отиват, винаги ще има периоди, когато акции или сектори доминират пазарните индекси. Но степента на дисбалансите сега затруднява допълнително инвеститорите, когато избират средство за пасивна инвестиция, в проверката дали действително си осигуряват диверсификацията или експозицията, на която се надяват.

Например петте най-големи борсово търгувани фонда (ETF) по управлявани активи включват три такива, следящи S&P 500 (на BlackRock, Vanguard и State Street), докато доминиращият ETF за Nasdaq 100 е QQQ на Invesco. Такива все по-концентрирани индекси определено не отразяват състоянието на широкия американски фондов пазар.

При по-фокусирани или секторни индекси проблемите са по-сериозни. ETF секторът е силно ликвиден и прозрачен. Повечето основни индекси все още работят добре механично. Но въпреки всички призиви към доставчиците на индекси да гарантират обективност и точност, отрасловите класификации винаги ще бъдат донякъде субективни. Включването или изключването на малка група от най-големите акции може значително да изкриви тези индекси.

Вземете неотдавнашното преместване на компаниите за обработка на плащания, включително Visa и Mastercard, от технологичния подиндекс на S&P към финансовия. В много банкови кризи в миналото фондът SPDR за финансовия сектор или XLF ETF бяха заместващ начин за придобиване или хеджиране на експозиция към банковия сектор на САЩ, тъй като следваха финансовия подиндекс на S&P.

По време на последната банкова криза индексът за американските банки KBW все по-често се споменаваше публично като бенчмарк, но XLF остава най-големият и най-ликвиден начин за експозиция към финансовия сектор.

Но днес малко под 30 процента от този индекс се състои от Berkshire Hathaway (холдингът на Уорън Бъфет, който е голям акционер в Apple – бел. прев.), Visa и Mastercard. Включването на редица доставчици на данни, борси и финтех компании означава, че банките вече са по-малък дял от този секторен индекс и дори Citigroup вече не е сред топ десетте му компонента.

А прекласифицирането на Visa и Mastercard като финансови компании оставя след себе си небалансиран технологичния подиндекс на S&P. След скорошните промени в цените на акциите, Apple и Microsoft вече представляват около 47 процента от пазарната капитализация на фонда SPDR за технологичния сектор. Това означава, че бенчмаркът достига границите на концентрация, разрешени от регулациите в САЩ, илюстрирайки предизвикателствата при съставянето на индекси.

Дори встрани от проблемите с концентрацията, има въпроси относно това доколко технологичният подиндекс на S&P е представителен за акциите на технологичните гиганти. Преди няколко години компании като Meta (тогава Facebook) и Alphabet (майката на Google) бяха прекласифицирани като комуникационни компании.

Въпреки огромната стойност на своите уеб услуги и подразделението за облачни изчисления, Amazon се счита за потребителска дискреционна акция от S&P. Нарастващата тенденция на компаниите да използват технологиите размива границите между секторите, към които биха могли да принадлежат.

Една от най-бързо развиващите се области при индексите е тематичното инвестиране и по-специално стратегиите, фокусирани върху ESG (отчитащи екологичните, социалните и управленските фактори). Под заплахата от регулаторен контрол доставчиците на индекси затягат оповестяването, критериите за включване и рейтингите. Независимо от това, в област, в която имаме работа с не-перфектна информация, винаги ще има огромен брой оценъчни мнения и различия между доставчиците на индекси.

По-общо казано, такива разлики и дисбаланси при индексите, разбира се, предоставят възможности на активните мениджъри на фондове да докажат своята роля - да заложат срещу пазарен бенчмарк, да речем, да се обзаложат, че доминацията на компании като Microsoft или Apple може да не продължи. За пасивните инвеститори те трябва да служат като напомняне, че индексите си остават субективни конструкции с понякога произволни класификации. Трябва да подхождаме внимателно, когато ги избираме.