Секторният състав на европейските индекси се променя

Когато европейският фондов пазар се сравнява със своя американски аналог, често се изтъква популярното противопоставяне между старата и новата икономика, пише за Financial Times Греъм Секър, главен стратег за европейските акции в Morgan Stanley.

Сред инвеститорите в акции има всеобщо схващане, че европейският пазар има голяма експозиция към финансовия и суровинния сектор, и ниско тегло на по-жизнените технологичен и други, ориентирани към растежа.

Тази гледна точка е все по-остаряла. Погледът отблизо върху европейския фондов пазар показва, че той наистина се променя. Секторът, който често се разглежда като синоним на европейския пазар, е банковият, но здравеопазването е с двойно по-голям размер.

Преди десет години банките и енергетиката бяха двата най-големи сектора в индекса MSCI Europe по пазарна капитализация, като заедно съставляваха 25% от него. Днес делът им е на рекородно ниското ниво от 10%.

Дори когато включим и останалите недолюбвани сектори, за които се смята, че са изправени пред сътресения, а именно автомобилите и телекомуникациите, общото тегло на тази област от пазара се повишава само до 15%.

В контраст, 45% от MSCI Europe могат да бъдат отнесени към здравеопазването, основните потребителските стоки и индустрията - сектори, които предлагат благоприятна комбинация от добър, качествен растеж. Когато сравняваме секторния състав на европейския пазар на акции с другите водещи в света, същите три сегмента са тези с надвишаващ сравнителен дял, докато експозицията към банките не е по-голяма от тази на глобалния MSCI индекс.

В този контекст ключовият въпрос, който трябва да се зададе, е защо европейският пазар в своята цялост продължава да се търгува като една акция на стойността, след като експозицията му към „старата икономика“ е значително намалена? Отговорът е свързан не толкова с това, което Европа има, а с това, което няма.

През последното десетилетие технологиите отбелязаха второто по големина дялово увеличение в MSCI Europe (след здравеопазването). Предвид ниската им база обаче експозицията към тях все още е само 8%. За разлика от тях, 28% от компаниите в MSCI USA се водят технологични, като този дял скача до близо 40%, след като се включат сходни компании от други сектори.

На фона на това структурно разминаване, за водещите европейските индекси е много трудно да следват други регионални пазарни индикатори, тъй като технологичният сектор е във възход.

Не всичко обаче е мрачно на този фронт. Докато широкият индекс MSCI Europe има малък дял на технологиите, това не важи за всички регионални или национални индекси.

Въпреки че на Германия се гледа като на индустриалното сърце на Европа, най-големият сектор в тамошния MSCI индекс не са капиталовите стоки или автомобилите, а по-скоро технологиите, следвани от здравеопазването.

Можем да видим подобна тенденция при Euro Stoxx 50, който може да се каже, че е най-важният индекс за макро инвеститорите в Европа поради нивото на свързаната с него търговия с фючърси. Най-големият сектор в този (несъмнено концентриран) индекс са технологиите, следвани от личните и домакинските стоки, и здравеопазването. Банките кретат на осмо място, сянка на това, което бяха преди (десетилетие по-рано те имаха двойно по-голям дял от втория сектор).

В краткосрочен план огромното влияние на технологичните акции върху глобалните пазари на акции означава, че е лесно да се пропусне подобрението в секторния състав на европейския фондов пазар. От своя страна това би трябвало да оправдае по-висок диапазон на оценка за европейските индекси, отколкото в миналото. И това не е само заради простия аргумент, че по-добрият растеж заслужава по-високи оценки.

Бихме могли да кажем, че през последното десетилетие и нещо ниските лихвени проценти са повишили относителната привлекателност на акциите в САЩ повече, отколкото в Европа, въпреки че на Стария континент има значително по-ниска (и отрицателна) доходност по държавните облигации. Това се дължи на усещането за сигурност на съответните корпоративни приходи, като печалбите в САЩ се разглеждат като по-стабилни, а европейските - като по-циклични и волатилни.

Когато доходността на ДЦК е ниска, е по-лесно да се оцени по-високо един стабилен поток от доходи, въпреки че ниските или отрицателни ставки сами по себе си може би са сигнал за предпазливост относно печалбите - или понижаване на очакваните в случая на финансовия сектор.

Следователно преходът на Европа към по-добър секторен микс изглежда ще подобри перспективите за дългосрочния растеж и оценките на индексите в региона. Заедно със споразумението за фонда за възстановяване на ЕС от по-рано това лято, това сочи, че инвестиционните аргументи в посока на Европа стават по-силни.