Инвеститорите трябва да се съобразяват с намаляващата ликвидност

Потенциална ликвидна криза е надвиснала над финансовите пазари. За да се подготвят, инвеститорите трябва да променят начина, по който мислят за ликвидността в своите портфейли. Миналото няма да бъде пътеводител, пише за Financial Times Лори Хайнъл, главен инвестиционен директор на State Street Global Advisors.

Има три причини, които водят до нашата загриженост. Първо, макроикономическата среда се промени дълбоко, преминавайки от стимулиращите програми за количествено облекчаване на централните банки към затягане на координирана основа.

Второ, повишената несигурност по отношение на паричната политика води до повишена волатилност на лихвите. Фокусът на централните банки върху избягването на инфлацията в стил 70-те години се сблъсква с очакванията за рязко икономическо свиване, което ще изисква връщане към разхлабената политика.

Трето, промените на пазара на държавни облигации на САЩ повдигнаха опасения за ликвидността. Пазарът на щатски ДЦК експлодира като размер, нараствайки повече от пет пъти през последните 15 години, според данни на JPMorgan Securities. Но JPMorgan установи, че броят на първичните дилъри стагнира и дълбочината на пазара е спаднала с почти 60 процента през 2022 г. до нива, наблюдавани само по време на криза. На практика това означава, че ликвидността е по-илюзорна, отколкото обикновено се предполага. Този стрес е видим в исторически големите спредове купува-продава за по-големи блокови сделки, дори в най-ликвидния клас активи в света, според данни на Bloomberg.

Какви са последиците за инвеститорите? Те трябва да мислят по-широко за това как са изложени на остър ликвиден риск. Много от най-вредните пазарни събития са движени от ликвидността, но те също са отлични възможности за онези, които разполагат с кеш, да се сдобият с активи на атрактивни цени.

Миналите цикли не са ориентир за динамиката на ликвидността на днешните пазари. Инвеститорите трябва да възприемат нагласа за по-краткосрочен цикъл. В миналото те можеха да планират пазарни и икономически цикли, които се развиват в продължение на много години, така че можеха да подготвят преразпределения на портфейлите с по-голямо предварение. Този цикъл, дължащ се на екзогенни шокове като войната в Украйна, продължава да бъде компресиран от по-интензивни пазарни движения. Ликвидните рискове и възможности идват бързо и са краткотрайни, както нагледно демонстрира банковата криза от март.

Така че инвеститорите трябва да следят за „джобове“ на пазарната волатилност. Счетоводните баланси не са толкова ликвидни, колкото бяха. А Федералният резерв изтегли ликвидността от пазара, като продаде облигации. В моменти на стрес пазарите може да се движат по-бързо, отколкото се надяват инвеститорите, ликвидиращи позиции.

Как трябва да се подготвят инвеститорите предвид тези предизвикателства? Те трябва да бъдат пъргави, да разработят рамка за стрес-тест на техните допускания относно бъдещата ликвидност и да запазят достъпа до подобни на кеш вложения, за да се възползват от възможностите, движени от ликвидността.

За щастие иновациите на пазарите и достъпът до фондове за ликвидност помагат на инвеститорите да се адаптират. При фиксирания доход, например, разширеният пазарен достъп чрез електронна търговия намали разходите за достъп до ликвидност. Продуктовите иновации въведоха много ликвидни инвестиционни инструменти — борсово търгуваните фондове (ETF) са един такъв. Те помогнаха както на институционалните, така и на дребните инвеститорите да търгуват ефективно и при по-прозрачно ценообразуване.

Подобрените инструменти за управление на риска предоставят друго важно решение. Инвеститорите трябва проактивно да идентифицират зоните на стрес чрез наблюдение на ключови индикатори, като реални обеми на търговия в критични точки, разходи и финансови потоци, като същевременно внимателно проучват пазарните области, които са претърпели стрес в миналото. Ако бъде идентифициран потенциален рисков проблем, отделите за риска ще се нуждаят от бързи мерки за смекчаване на проблемите.

Инвеститорите трябва също така да подготвят задълбочен преглед на своите най-слаби контрагенти - особено тези, които са прекомерно изложени на някои „джобове“ на пазара - и да останат в близък контакт с клиентите си, за да предвидят бъдещото поведение.

Диверсификацията между източниците на ликвидност остава наложителна. През последните няколко години научихме, че това, което обикновено се смята за ликвидно, се оказа, че няма тези свойства, когато е най-необходимо. Ликвидността е много по-широко понятие, което зависи колкото от пазарната структура, толкова и от кредитното качество или матуритета.

И накрая, инвеститорите трябва също така да преразгледат своите вложения в неликвидни активи. Значителна сума пари се насочи към непублични корпоративни облигации, непублични акции и други класове активи. Тъй като несигурността около изискванията за капитал нараства при тези инвестиции, инвеститорите трябва да държат ликвидни активи, за да бъдат в крак с потенциални такива изисквания.

Изпълнено добре, управлението на ликвидността може да даде шанс на инвеститорите да се възползват от възможностите, като същевременно избягват рисковете, за да запазят капитала. Това рядко е било по-важно.