Как британският паунд отново стана велик на пазарите

„Лихвите по кредитите се покачват, вървят нагоре, нагоре и британският паунд предизвиква завистта на целия свят“, възкликва г-н Банкс в класическия филм от 1964 г. „Мери Попинз“. За първи път, откакто Обединеното кралство избра да напусне Европейския съюз (ЕС), в това твърдение може би има известна истина, пише Wall Street Journal.

През септември стерлингът поскъпна с над 1% спрямо широка кошница от валути, според данни на Английската централна банка, цитирани от медията. От началото на годината обменният курс на британския паунд нараства с 4,7% спрямо същата кошница. Ръстът в сравнение с щатския долар е 4,7%, а в сравнение с еврото – 4,1%, сочат данните.

Британският паунд се превърна в най-добре представящата се валута на страните от Г-10 и е много близо до нивото, отчетено в деня на референдума за Brexit (23 юни 2016 г.).

Това е важен обрат за валутата, която беше осмивана от трейдърите през последните няколко години като "великото британско песо" (Great British Peso, GBP – б.ред.) заради нестабилността ѝ, при условие, че някога имаше статут на световна резервна валута.

От една страна, лихвите по кредитите във Великобритания наистина са високи и изглежда ще падат с много по-бавни темпове, отколкото другаде. През септември осем от деветимата членове на управителния съвет на централната банка гласуваха да оставят референтните лихвени проценти непроменени на ниво от 5%. Веднага след това Федералният резерв реши да направи голямо намаление от половин процентен пункт, с което паричните пазари на Острова вече са най-високодоходните в Г-10.

Пазарите на деривати в момента предполагат, че разходите по заемите в Обединеното кралство ще бъдат определени на 4,3% след шест месеца. В САЩ се очаква лихвите да паднат под 3,5% за същия период.

За разлика от Фед, Английската централна банка не изглежда сигурна, че битката с инфлацията е спечелена, въпреки колебливия пазар на труда и индекс на потребителските цени, който се стабилизира при темп на растеж от около 2,2% на годишна база в сравнение с 2,5% в САЩ.

Със сигурност е вероятно двете централни банки в един момент да сближат курса си. Паундът обаче ще остане основната цел на кери трейдърите за доста време предвид и намалената политическа несигурност, след като лейбъристите с Киър Стармър застанаха начело на правителството.

За разлика от това, щатският долар остава скъп по исторически стандарти и е обект на несигурност заради изборите за президент на САЩ през ноември. Междувременно еврото е притиснато заради икономическите проблеми на Германия.

Въпреки че лявоцентристкото правителство на Стармър вече забърка някои политически скандали и изглежда не може да намери посоката на изпълнение на икономическите си обещания, неговият умерен профил е достатъчен, за да привлече обратно международните капитали.

Евтините оценки са друга причина за чуждестранните купувачи да се пренасочат към Острова. През 2021 г. американски фирми, търсещи мегасделки, направиха точно това: базираната в Калифорния фирма за киберсигурност NortonLifeLock — сега Gen Digital — обяви придобиването на Avast, а базираният в Охайо производител Parker Hannifin купи Meggitt. Оттогава се осъществяват доста по-малки сделки, които поддържат темповете на сливанията и придобиванията.

По отношение на размера на сделките в периода между януари и септември числата са далеч под бума през 2021 г. Все пак 73% от обемите идват от чужбина. Този приток на инвестиции също подкрепя паунда.

Оценките на фондовия пазар все още са със значителна отстъпка спрямо САЩ във всички сектори, с изключение на недвижимите имоти. FTSE 100, който е доминиран от мултинационални компании, които се справят по-зле, когато паундът е силен, възвърна около 6% през последните шест месеца. По-ориентираният към вътрешния пазар FTSE 250 донесе доходност от около 8%, което е близо до 10% на S&P 500 въпреки липсата на гиганти от сферата на изкуствения интелект в състава му.

Тъй като сега инвеститорите отново правят място за Обединеното кралство в своите портфейли, за GBP вече няма как да се каже, че е „великото британско песо“.