Министерството на финансите предлага промени в Закона за банковата несъстоятелност

Министерството на финансите е публикувало проект за промени в Закона за банковата несъстоятелност, които са мотивирани с решението на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) по делото за фалита на Международната банка за търговия и развитие, чийто лиценз беше отнет през 2005 г.

Делото е аналогично с това за КТБ в базираната в Страсбург институция. В публикуваното само преди дни решение по него страната ни беше критикувана, че не е дала правна възможност за защита на акционерите на банката - по време на делото по несъстоятелност КТБ е била представлявана от синдиците, назначени от БНБ.

Затова сега изрично се добавя възможността при подобни дела институциите да могат да бъдат представлявани от акционерите и лицата, които са представлявали банката към датата на решението на БНБ за отнемане на лиценза ѝ за извършване на банкова дейност или преди назначаването на квестори.

В мотивите на това решение е посочено, че още през 2018 г. Комитетът на министрите към Съвета на Европа е дал препоръки България да приведе законодателството в съзвучие с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Още през август 2021 г. е имало приета от Министерския съвет пътна карта за изпълнение на осъдителните решения, постановени срещу България от ЕСПЧ.

Предложените промени премахват и някои "неприсъщи и необезпечени правомощия" на министъра на финансите при производство по несъстоятелност на банка, като например да предлага освобождаване на синдика на банката.

Това беше предвидено с промяна в закона през 2015 г., но същевременно няма механизъм, по който финансовият министър да следи дейността на синдика и съответно да прецени дали дейността му е в защита на кредиторите или не. След промените правомощията за промяна на синдиците има само Фондът за гарантиране на влоговете в България, като по този начин се гарантира и независимостта на тази институция.