Клаас Кнот призова за "значителни" стъпки на следващите две заседания на ЕЦБ

Европейската централна банка (ЕЦБ) трябва да предприеме „значителни стъпки“ на следващите си две срещи за повишения на лихвените проценти, заяви членът на управителния съвет Клаас Кнот, който е част от по-ястребово* настроената група. Това повиши очакванията за второ поредно увеличение от 75 базисни пункта през октомври, съобщава Bloomberg.

Гуверньорът на нидерландската централна банка каза, че ЕЦБ трябва да приключи с „нормализирането“ на разходите за заеми, преди да обърне внимание на дебатите за това как да свие облигациите за трилиони евро, които купи през последните кризи – процес, известен като количествено облекчаване.

„Имаме нужда от поне още две значителни увеличения на лихвите“, заяви Кнот в понеделник на презентация за финансовата стабилност в Амстердам. Той не очаква количественото затягане да започне преди 2023 г.

Откакто стартира повишаването на лихви през юли за пръв път от десетилетие, ЕЦБ ги вдигна със 125 пункта, а пазарите смятат, че ще има още едно увеличение от 75 базисни пункта на срещата на 27 октомври. В същото време обаче икономическите перспективи пред Европа се влошават. Рекордната инфлация и съкращаването на руските енергийни доставки направиха рецесията изключително вероятна.

Тези влошаващи се перспективи накараха някои от по-гълъбово настроените членове на управителния съвет на ЕЦБ да предупредят да не се стига твърде далече.

Макар че португалецът Марио Сентену заяви, че нормализирането на паричната политика е „абсолютно необходимо и желателно“, той допълни, че решенията трябва да са „постепенни и да бъдат водени от гъвкавост и пропоционалност“.

„Ненавременните реакции може да се превърнат в свръхреакции“, каза Сентену в понеделник в Лисабон.

Испанецът Пабло Хернандез де Кос по-късно повтори, че темпът на нормализиране от ЕЦБ ще зависи от икономическите данни, заявявайки в презентация пред студенти, че лихвите ще бъдат повишавани, докато инфлацията не се завърне към целта от 2%.

Гуверньорът на Френската централна банка Франсоа Вилроа дьо Гало пък заяви за радио France Culture, че ЕЦБ е ангажирана да свали инфлацията до 2% до „две или три години“, считано от днешна дата, предава Ройтерс.

Той повтори, че „близо до 2%“ все още е правилната цел, която представителите на ЕЦБ и други централни банки трябва да преследват, допълвайки, че еврозоната „все още е много далече от нея“.

Ръстът на потребителските цени е много по-бърз в някои части на 19-членната еврозона, отколкото при други. В Прибалтийските държави стига 25%, докато средно за региона е 10%.

В Нидерландия тя надвишава 17% и може да останат високи по-дълго, отколкото предвиждат финансовите пазари и икономистите в момента, показва последният доклад за финансова стабилност на централната банка, публикуван в понеделник.

„ЕЦБ ще продължи да вдига лихвите, докато отново има надеждна перспектива за връщане към целта за стабилност от 2% инфлация в средносрочен план“, каза Кнот.

*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното "ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - б. а.