Печалбата на банките в България нарасна с над 37% за деветмесечието до 1,5 млрд. лв.

Печалбата на банковата система в България в края на септември е 1,5 млрд. лв., или с 408 млн. лв. (37,4%) повече спрямо реализираната за деветте месеца на миналата година, показва обобщената статистика за представянето на банковата система, която Българската народна банка публикува на месечна база. Положителният тренд на финансовите резултати на кредитните институции продължава въпреки политическите и икономическите предизвикателства, свързани с войната в Украйна, ускоряващата се инфлация и прогнозите за рецесия на световното и българското стопанство.

Сред причините за по-високата печалба на банките е спадът на заделените провизии и намалелите разходи за обезценка на финансови активи. Тази тенденция е в унисон с общоевропейската – докато през 2020 г., при пандемията, кредиторите провизираха повече заради очакваните бъдещи загуби, през миналата и през тази година се отчита по-голяма умереност. Но в анализите за дейността на банковата система централната банка непрекъснато напомня, че кредитният растеж създава предпоставки за нарастване на задлъжнялостта, като при влошаване на икономическите условия или рязко повишение на лихвените проценти по заемите способността за обслужване на задълженията може да отслабне и да се отрази в нарастване на необслужваните кредити и на разходите за обезценки.

В централната банка отчитат, че в края на септември разходите за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата, са 352 млн. лв. (при 401 млн. лв. към 30 септември 2021 г.).

Банковият регулатор изчислява, че отношението на ликвидно покритие в края на септември е 235,9% (при 265,3% в края на юни). Ликвидният буфер е 41,7 млрд. лв., а нетните изходящи ликвидни потоци възлизат на 17,7 млрд. лв. (при съответно 38,9 млрд. лв. и 14,7 млрд. лв. в края на второто тримесечие).

Спрямо края на юни брутният кредитен портфейл на банковата система се увеличава с 3 млрд. лв. (3,7%) до 84 млрд. лв., а вземанията от кредитни институции нарастват със 199 млн. лв. (2,2%) до 9 млрд. лв. За същия тримесечен период заемите за домакинства отбелязват прираст с 1,3 млрд. лв. (4,2%), тези за бизнеса – с 1,2 млрд. лв. (2,7%), а за други финансови предприятия – с 459 млн. лв. (8,2%). Нарастват също и кредитите за сектор „Държавно управление“ – с 68 млн. лв. (7,7%).

По данни на БНБ брутният размер на необслужваните кредити и аванси в края на септември възлиза на 4,737 млрд. лв. (при 4,710 млрд. лв. в края на юни), а делът им в общата сума на брутните кредити и аванси е 5,09% (при 5,24% в края на юни).

При представяне на показателя в широкия обхват (включващ паричните салда при централни банки и другите депозити на виждане) делът на брутните необслужвани кредити и аванси в края на септември е 3,94% (при 4,10% в края на юни). Нетната им стойност (след приспадане на присъщата им обезценка) в края на септември е 2,383 млрд. лв. (при 2,436 млрд. лв. в края на юни).

Депозитите в банковата система през третото тримесечие на тази година се увеличават с 6,4 млрд. лв. (5,2%) до 128,2 млрд. лв. Спестяванията на домакинства и на фирми нарастват съответно с 1,7 млрд. лв. (2,5%) и 4 млрд. лв. (10,5%). Тези на кредитни институции и други финансови предприятия са съответно с 482 млн. лв. (7%) и с 32 млн. лв. (0,8%) повече спрямо края на юни. Депозитите на сектор „Държавно управление“ през третото тримесечие се увеличават със 128 млн. лв. (3,6%).

Банковата статистика показва, че собственият капитал в баланса на банковата система в края на септември възлиза на 16,6 млрд. лв., с 320 млн. лв. (2%) повече на тримесечна база. Нарастването на балансовия капитал през третото тримесечие се дължи на увеличението на печалбата.

В периода юли–септември активите на банковата система растат с 6,8 млрд. лв. (4,8%) до 148,9 млрд. лв. През третото тримесечие нараства кредитният портфейл, паричните салда в централни банки и дълговите ценни книжа. Спрямо края на юни кредитите и авансите се увеличават с 3,1 млрд. лв. (3,6%) и делът им в активите в края на септември възлиза на 60,1%. При позицията „пари, парични салда при централни банки и други депозити на виждане“ е отчетено увеличение с 2,3 млрд. лв. (8,2%), като делът ѝ нараства до 20,4%. Дълговите ценни книжа се увеличават с 1,1 млрд. лв. (5,3%) и в края на периода заемат 14,9% от активите на банковата система.