Oт кого зависи отговорното кредитиране - банките или длъжниците?

Кредитирането у нас трайно се утвърди като метод за финансиране на нуждите на потребителите, като покупки на електронна техника на изплащане, финансиране на почивки, плащане на сметки и други. Оказва се, че хората не са достатъчно внимателни с подписването на договори, където може да има много капани.

"Кредиторите трябва да разбират от отговорно кредитиране, защото се отнася до тях. Една кредитираща институция трябва да дава кредити по начин, който да не ощетява клиентите в дългосрочен план. Ние се борим със ситуацията на вечния длъжник. Това е изключително опасно“, предупреди в ефира на Bulgaria ON AIR Богомил Николов, изпълнителен директор на асоциация "Активни потребители". Той смята, че пред тези длъжници няма голям избор – „да работят само в сивия сектор или да емигрират“. „Това, разбира се, е въпрос и на лична отговорност, но финансовите институции трябва да следят и да съдействат за слизането по тази опасна спирала и да стопират човека", е мнението на експерта.

По думите на Николов потребителските кредити в повечето случаи са свързани с лични мотиви – нов телефон или пътуване. „По закон тези кредити трябва да съобщават за годишен процент на разходите“, посочи той и даде пример с проучване, в което е участвал, с тайни клиенти. Той съобщи, че една трета от банките представят абсолютно коректно този закон, пак толкова са със смесена практика – в единия клон на кредитната институция дават коректна информация, а в друг не е така. Експертът обърна внимание, че една трета от банките не спазват изискванията, както са задължени по закон.

Според Николов кредиторите поемат много рискове. Той припомни за фалирането на банки преди 15 години и посъветва, че не трябва да има безразсъдно раздаване на кредити и скрити капани в договорите.

Той съобщи за некоректни практики, при които във формуляра пише, че дължимата сума за връщане е 550 лв., но в клаузите е записано друго – до седем дни клиентът е задължен да доведете поръчител и ако не го направи, сумата расте от 550 на 900 лв. „Законът ни защитава, но лошото е, че сами трябва да си търсим правата, а хората, които го правят, са изключително малко. За съжаление, потребителите не си знаят правата", коментира изпълнителният директор на асоциация "Активни потребители".

Каква е хипотезата с изтекла давност и в кои случаи кредиторът няма право да си иска парите, но не може и да съди длъжника? За какво трябва да внимават потребители при подписване на договори? Изкушени ли са консултантите при предлагането на различни банкови продукти да не постъпят коректно? Увеличава ли се задлъжнялостта в нашата страна?

Гледайте още видеа в сайта на Bulgaria ON AIR.