Сръбската централна банка остави лихвите си на същото равнище за трети пореден път

Сърбия остави разходите по заемите си непроменени за трети пореден месец, тъй като забавянето на инфлацията в страната позволи на централните банкери да спрат за момент и да оценят въздействието от най-рязкото затягане на паричната политика до момента, пише Bloomberg.

Централната банка запази едноседмичната си репо лихва на ниво от 6,5% в петък, което е най-високото ѝ ниво от повече от осем години. Повечето анализатори, участвали в проучване на Bloomberg, не очакват промени в паричната политика до края на годината.

Сръбската централна банка запази лихвите си непроменени на фона на забавящата се инфлация. Графика: Bloomberg

Последната пауза беше аргументирана с „продължаващото отслабване на инфлационен натиск в световен мащаб, както и на темпа на инфлацията в рамките на страната, който се забавя и се очаква да се върне към целевия диапазон“, от централната банка. „Прехвърлянето на затягането на паричната политика до момента към лихвите на паричните пазари, заемите и депозитите“ показва, че мерките действат, допълниха от регулатора.

Въпреки че повиши основната си лихва, с общо 550 базисни пункта за 16-те месеца до юли, Сръбската централна банка използва и алтернативни инструменти за овладяване на ръста на цените, включително по-високи изисквания за задължителните резерви на кредиторите. Регулаторът ги повиши миналия месец, като изчисли, че това ще изтегли ликвидност от около 115 млрд. динара (1 млрд. долара) и ще намали излишъка от сръбска валута на банковия сектор с около 20%.

Годишният темп на инфлация се е забавил до 11,5% през август от върха си през март от 16,2%, а проучването за ръста на потребителските цени отчете, че той е спаднал до едноцифрена стойност този месец. Централната банка прогнозира, че инфлацията ще се върне към допустимия диапазон от 1,5% до 4,5% до средата на 2024 г., а икономиката вероятно ще нарасне с 2% до 3% тази година. 

Все още остава известен ценови натиск, който се дължи на решенията на правителството за повишаване на пенсиите и заплатите в публичния сектор, както и на увеличението на регулираните цени на електроенергията и природния газ, което влиза в сила тази есен.

След като първоначално изоставаше от останалите централни банки в повишаването на лихвите, Сърбия се превърна в една от малкото страни в региона, които увеличиха разходите по заемите си тази година.

Заедно със съседна Румъния те се откроиха сред страните в Централна и Източна Европа, тъй като Полша и Унгария вече намаляват разходите по заемите си, а централните банкери в Чехия не изключват възможността първото намаление на лихвите да се случи до края на тази година.