Сръбската централна банка запази паричната политика без промяна за пети пореден път

Сръбската централна банка остави разходите по заемите си непроменени за пети месец, след като най-рязкото затягане на паричната политика в страната помогна за овладяването на инфлацията, без да засегне икономическия растеж, пише Bloomberg. 

Регулаторът запази едноседмичната си репо лихва на ниво от 6,5% в четвъртък, най-високото такова от повече от осем години насам, оправдавайки очакванията на всички анализатори, анкетирани от Bloomberg. Икономистите също така прогнозират общата инфлация да се забави допълнително през следващите месеци, след като спадна до 8,5% през октомври от върха си от 16,2% през март.

Решението за лихвите последва „отслабването на инфлационния натиск в световен мащаб, както и равномерното забавяне на инфлацията в страната и връщането ѝ към целевия диапазон в средата на следващата година“, коментираха от централната банка в свое изявление.

Сръбската икономика се оказва по-устойчива спрямо икономиките на много от другите източноевропейски страни на фона на затегнатите парични условия и световните сътресения, разширявайки се повече от очакваното през третото тримесечие. Брутният вътрешен продукт на страната е нараснал с 3,6% през периода юли-септември спрямо година по-рано, подкрепяйки прогнозата на правителството за растеж от поне 2,5% през цялата година.  

Базисният показател на потребителските цени, който изключва най-волатилните компоненти, изостава спрямо общата инфлация през периода на повишение на цените. Централната банка многократно е заявявала, че по-голямата част от ценовия натиск се дължи на външни фактори, по-специално на цените на енергоизточниците и храни, които не могат да бъдат контролирани от вътрешната политика.

Въпреки това банката започна да затяга паричната си политика, повишавайки основната си лихва с общо 550 базисни пункта за 16 поредни месеца до юли. Централните банкери заявиха, че ако част от ценовия натиск се възобнови, е възможно да използват алтернативни инструменти за затягане, например изтегляне на излишната ликвидност от банковата система или увеличаване на изискването за задължителни минимални резерви за кредиторите. 

Следващата седмица статистическата служба на страната ще публикува данните за инфлацията през ноември. Резултатът вероятно ще отрази и влиянието на увеличението на държавно регулираните цени на електроенергията и газа, което влезе в сила миналия месец. Правителството също така повишава заплатите и пенсиите в публичния сектор, докато страната се насочва към предсрочни парламентарни избори на 17 декември.  

Сръбската централна банка прогнозира, че инфлацията ще се върне към диапазона от 1,5%-4,5% през второто тримесечие на 2024 г. Реалните лихви може да станат положителни още през първите три месеца на следващата година или в началото на второто тримесечие на фона на стабилното забавяне на годишната инфлация, заяви миналия месец гуверньорът на централната банка Йоргованка Табакович.