Депозитите в централните банки в еврозоната спаднаха под 400 млрд. евро за първи път от 2017 г.

Депозитите в централните банки в еврозоната спаднаха под 400 млрд. евро за първи път от 2017 г. насам, докато властите на страните продължават да търсят по-високодоходна реализация за свободните си парични средства, предаде Bloomberg.

Отливът идва в момент, в който Европейската централна банка (ЕЦБ) подтиква правителствата да съхраняват средствата си другаде, в опит да намали разходите си. Депозитите станаха скъпи за ЕЦБ след повишаването на лихвените проценти и преди година централните банкери решиха да намалят сумите, изплащани по тях.

Оттогава правителствата търсят по-висока възвръщаемост другаде. Евентуална дестинация за тези средства е депозитното улеснение на ЕЦБ, което носи 4%. Това е по-високо от лихвата, плащана от централните банки в еврозоната, която обикновено е краткосрочният лихвен процент в евро (€STR) минус 20 базисни пункта.

Графика: Bloomberg

Намаляването на депозитите увеличава излишната ликвидност в банковата система на еврозоната и отчасти компенсира въздействието на количественото затягане на ЕЦБ и изплащането от търговските банки на евтини кредити от времето на пандемията от Covid-19 - и двете допринасят за намаляване на количеството свободни парични средства, които се движат из банковата система.

Излишната ликвидност се понижи от пика си от 4,8 трлн. евро през 2022 г. до около 3,2 трлн. евро, но стратегът на Citigroup Андреа Апеду изчислява, че без изтичането на депозити тя би била по-близо до 2,3 трлн. евро. Той очаква Европейската централна банка да намали лихвата по тези депозити дори до нула през следващите две години.

ЕЦБ и нейните централни банки се въздържат да плащат лихви по повечето държавни депозити, за да насърчат инвестициите на свободния пазар. Германската централна банка вече спря да плаща лихви по вътрешните правителствени депозити.