Бъдещето на хърватския гуверньор в ЕЦБ е несигурно, а новият му мандат е на косъм

Новото правителство на Хърватия поставя под въпрос бъдещето на гуверньора на централната банка на страната в критичен момент за лихвените проценти в еврозоната, пише Bloomberg.

Кабинетът, който пое властта този месец, трябва да реши до 13 юли дали да даде на 59-годишния Борис Вуйчич трети шестгодишен мандат като управител на Хърватската централна банка. Но тъй като присъединяването на националистическа партия към управляващата коалиция на министър-председателя Андрей Пленкович усложнява назначенията, перспективите пред Вуйчич са неясни.

Всяко кадрово сътресение би се случило в момент, когато Управителният съвет на Европейската централна банка, който определя паричната политика на еврозоната и в който Вуйчич членува, е на ръба да намали лихвите след безпрецедентна кампания за борба с инфлацията.

Смяната му би могла да помрачи надеждите на Загреб да получи по-силен глас в Европейския съюз след присъединяването си през 2013 г., тъй като Борис Вуйчич е смятан за възможен кандидат за издигане в шестчленния Изпълнителен съвет на ЕЦБ след време.

След като помогна за присъединяването на бившата югославска република с население от 3,9 млн. души към валутния блок през 2023 г., централният банкер изглеждаше сигурен кандидат за това. Но Пленкович трябва да сключи споразумение за това кой да ръководи централната банка с антиимигрантското движение „Родина“, с което се обедини, след като на изборите през април неговият консервативен Хърватски демократичен съюз не получи мнозинство.

Вече има признаци, че съвместното управление с „Родина“, която се противопоставяше на приемането на еврото, може да се окаже трудно. Партията вече се опитва да блокира назначаването на лидер от сръбското малцинство за председател на парламентарната комисия по правата на човека.

Гуверньорът на централната банка трябва да бъде одобрен от депутатите по предложение на парламентарната комисия по назначенията и административните въпроси, и да има одобрението на комисията по бюджет и финанси. През юли приключва и мандатът на заместничката на Вуйчич, Сандра Свалек. Решенията в паричния орган се вземат от осемчленен съвет.

Борис Вуйчич пристигна в ЕЦБ на фона на един от най-бурните периоди на континента, като си създаде репутация на „ястреб“, докато той и колегите му се опитваха да укротят скока на цените, последвал нахлуването на Русия в Украйна.

Тъй като преди 2026 г. е малко вероятно да се освободи място в Изпълнителния съвет на ЕЦБ, Вуйчич може да отпадне от кандидатурата, ако не запази работата си. В съвета никога не е имало представител на държава от източната част на еврозоната.

„Да не се номинира отново Вуйчич би означавало да се пропилее една възможност за Хърватия и източните държави от ЕС“, смята Гюнтер Дойбер, главен икономист в Raiffeisen Bank International. „Той е добре приет в Управителния съвет на Европейската централна банка и не е смятан за догматик“, допълва той.

Хърватия не е единствената държава, чийто председател на централната банка е към края на мандата си. Гуверньорът на Кипърската централна банка беше сменен тази година, а сега се очаква Испания и Австрия също ще посочат наследници на Пабло Ернандес де Кос и Роберт Холцман.