Лихвени сюжети

Той посочи, че със изземване на един значителен ресурс от банките, което не означава нищо друго освен декапитализиране на банковия сектор, се увеличават рисковете за финансовата стабилност. И изрази надежда по никакъв начин да не се допусне трансформиране на фискалната криза във финансова.

Финансовото министерство прие аргументите на банкерите и се отказа от въвеждането на данъка върху „свръхпечалбите“ на кредитните институции у нас. Служебният министър Людмила Петкова обясни при обсъждането на проектобюджета в Народното събрание, че това е станало след среща на Министерството на финансите, Асоциацията на банките в България и ръководството на БНБ, на която са направили анализ какви данъци ще бъдат платени от банковия сектор през 2025 г.

Тъй като за него е в сила т.нар. минимален глобален данък, банките вече ще внасят 15% налог – 10% корпоративен данък и още 5% данък, като плащанията за 2025 г. ще достигнат 1,125 млрд. лева. От разчетите излиза, че това, което кредитните институции ще внесат в хазната, е два пъти повече от разчетите на бюджета като приходи. След тези сметки финансовото министерство оттегли мярката. Това, което очакват във ведомството като постъпления, е почти 95% от прогнозата му за постъпления от данък върху „свръхпечалбите“ на банките.

Бюджет 2025 и еврозоната

Централната банка не спести критиката си за Бюджет 2025. В становището си за разчетите в най-важния финансов закон на България БНБ отбеляза, че заложените параметри в разходната част на бюджета предполагат значително нарастване на преразпределителната роля на държавата в икономиката догодина. Изчисленията за 2025 г. показват, че планираните общи бюджетни разходи по Консолидираната фискална програма достигат „безпрецедентен размер от 46% от БВП, какъвто не е наблюдаван в периода от 1998 г. до сега“.

В позиция до Министерство на финансите централната банка подчерта, че текущите бюджетни разходи се предвижда да достигнат изключително високия размер от 38,2% от БВП.

В БНБ преценяват, че липсата на мерки за устойчива фискална консолидация, които да ограничават високия растеж на текущите бюджетни разходи, ще увеличат вероятността от наложително повишаване на данъчно-осигурителната тежест за фирмите и домакинствата.

В анализа на независимата финансова институция се посочва, че предлаганата фискална рамка за 2025 г. представлява цялостна промяна в провежданата до момента икономическа политика в страната. В БНБ се опасяват, че тя е в противоречие на поддържането на ниски данъчни ставки на корпоративните данъци и на данъците върху доходите на физическите лица, които подкрепят икономическия растеж и имат положително влияние върху търсенето и предлагането на труд.

Червена зона за еврото

Нарастването на текущите бюджетни разходи и поддържането на бюджетни дефицити, близки до 3% от БВП, засилват рисковете пред фискалната устойчивост на страната ни и застрашават стремежа във възможно най-кратки срокове да се приеме еврото в България. Проблем може да създадат рискове за изпълнението както на Маастрихтския критерий за бюджетен дефицит, така и на критерия за ценова стабилност.

През 2025 г. трябва да се вземе решение за влизане на България в еврозоната. И независимо, че сме единствената страна, която има пълна правна конвергенция и сме извършили огромна техническа подготовка, остава неизвестен времевият хоризонт, защото зависи от политическата стабилност и спазване на фискалната устойчивост.

Достъпът до финансиране

Що се отнася до банките, те ще продължат да се конкурират, за да спечелят доверието на клиентите си. Ще станат още по-взискателни към проектите, които финансират, като се съобразяват с водените политики и ключови тенденции, свързани с устойчивостта. Стратегиите им ще са ориентирани към покриване на ESG критерии, които ще гарантират, че в банковите им портфейли присъстват само клиенти, чиято икономическа дейност може да се квалифицира като устойчива по цялата верига на доставки и производство.

Рейтингите за екологична, социална и управленска отговорност ще стават все по-важен фактор в бизнеса, а наличието на т.нар. ESG (environmental, social and governance) стратегии няма да са само възможност за по-добро управление на ресурсите и отговорни екологични и социални политики, но ще играят все по-съществена роля в привличането на инвеститори с улесняване на достъпа до кредитиране.